Октоподите изглежда чувстват и реагират на болка като хората – физически и емоционално, съобщи Сайънс алърт.
Резултатите от изследването на американския невробиолог Робин Крук са първите убедителни доказателства за тази способност при безгръбначни.
Чувството за болка е нещо повече от прост рефлекс на лош стимул или нараняване. То е сложно емоционално състояние, водещо до дистрес и страдание. Докато за гръбначните се смята, че чувстват както физическа, така и емоционална болка, не се знае дали и безгръбначните, които са с по-проста нервна система, могат да изпитват нещо подобно, предаде БТА.
Октоподите са безгръбначните с най-сложна нервна система.
Робин Крук е тествала болката върху октопод със същите протоколи, използвани за лабораторни гризачи. Така тя е събрала три линии доказателства, които показват, че главоногите могат да почувстват отрицателни емоции при болка.
Характеристиките са същите като при бозайниците, макар и нервната система на октоподите да е организирана съвсем различно.
Болката предизвиква у октоподите същите трайни промени в афективното им състояние – това, което при хората бихме нарекли настроение, чувства, отношение, убедена е Робин Крук.
Робин Крук и други учени доказаха в предишни изследвания, че октоподите реагират рефлексно на неприятни стимули, като започват за избягват подобни контексти. В новите експерименти след една сесия, в която октоподи получават инжекция от оцетна киселина в пипало в една от три камери, след това те явно избягват да попаднат на същото място. Получилите инжекция с безвреден солен разтвор не показват такива предпочитания.
Когато след болезнена инжекция октоподите получават лидокаин (обезболяващо), те предпочитат камерата, където са почувствали бързо облекчаване на болката. Това се смята за убедително доказателство за афективно преживяване на болка.
Учените освен това са установили, че октоподите разграничават различен вид и сила на болката по различни места от тялото, както и продължителна болка.
Октоподите имат сравнително кратка продължителност на живота, като някои видове живеят по-малко от шест месеца. По-големите видове, като гигантския тихоокеански октопод, могат да живеят в продължение на пет години при подходящи обстоятелства. Възпроизвеждането е основната причина за смъртта им: мъжките екземпляри могат да живеят само няколко месеца след чифтосването, а женските умират скоро след като техните яйца се излюпят. Те пренебрегват яденето в едномесечен срок, прекаран в грижи за своите неизлюпени яйца и в крайна сметка умират от глад. В един научен експеримент след отстраняването на двете оптични жлези, които изхвърлят хайвера, е установено, че се възобновява храненето, което повишава растежа и значително удължава продължителността на живота.
Октоподите имат три сърца като две от тях наподобяват хриле и изпомпват кръв, а третото е системното сърце, което изтласква кръвта през тялото. Кръвта на октопода съдържа мед, богата е на протеин хемоцианин за транспортиране на кислород.
