В интернет пространството тръгна петиция в подкрепа на уличените в употреба на допинг трима национали по плуване. Тя вече е подписана от над 500 души, които вярват в невинността им и че грешката е на ръководителите на плувната федерация.
„Нека има справедливост за тримата таланти на българското плуване , на които им отнеха мечтата. Искаме да покажем подкрепа на Светлозар Николов, Благой Панайотов и Здравко Баблаков в борбата им срещу БФПС (българска федерация плувни спортове), която безкористно се опитва да си измие ръцете с тях за грешките си и да излязат безнаказано от създалата се ситуация. Призоваваме ви да подкрепим тези момчета в борбата им и да покажем на федерацията ,че не вярваме на лъжите им“, пишат организаторите на петицията.
Бившата националка по плуване Нина Рангелова, която живее в САЩ, също споделя негативния си опит от воденето на централизирана подготовка.
„Приятели, моля подпишете петицията в подкрепа на Здравко Баблаков, Благой Панайотов и Светлозар Николов — тримата ни национали по плуване дали положителна допинг проба по време на лагер с националния отбор и след като са приемали добавки само и единствено предоставени от доктора (в чашка без да са виждали опаковката). Тези момчета са посветили живота си на спорта, лишават се от безброй неща, за да прославят името на България, а тези които би трябвало да им помогнат ги бутат надолу. И винаги е било така! За това и до ден днешен, когато някой от по-младите плувци се допита до мен за съвет винаги им казвам “Колкото по-малко зависиш от федерацията, толкова по-добре за теб.” Имало е и хора с добри сърца, там на 4-тия етаж в Спортната Палата, но повечето ги вълнуват как да смъкнат пари от министерството и да лансират хора, близки до тях. Защо трябва да се заплашват състезатели, които изберат да не ходят по лагери?! Защо трябва всички да тренират при един и същи треньор? Да не би той да е най-добрия трен в света (та дори и в България)? Защо са взели проба само на трима човека? И как така някакси се получи, че нито един от тях не е личен състезател на националния треньор? Аман от алчни и егоцентрични ръководители, които се появяват пияни и заляни по състезанията на децата. Имайте малко достойнство и отстъпете място на хора, които наистина имат желание и качества да разбират за развитието на плуването!“, гневна е Рангелова.
Многократната национална шампионка и рекордьорка на България в гръбните дисциплини Екатерина Аврамова също взе отношение по казуса.
„Тежък ден за всички млади таланти и хора, които се занимават с плуване в България. Познавам лично момчетата и мога само да си представям през какво преминават в момента. Всички ги атакуват, задават въпроси, искат да знаят какво се случва. Искам да разкажа своята част от историята и се надявам това да не им навреди. Всички знаете, че аз се състезавах за България до 2013 г., когато реших да се преместя да плувам и да се състезавам за Турция. От 2009 г. не ходя на лагери на националния отбор, защото живеех и тренирах в Англия. До 2009 г. обаче практиката в националния отбор не се е различавала от това, което описват момчетата. Влизахме в стаята на доктора и ни чакаха чашки с хапчета, които трябваше да пием. Когато питахме какво има той ни отговаряше, че и да ни каже няма да разберем, защото не сме завършили медицина. Странното е, че оттогава до днес един човек продължава да е в този национален отбор и това е старши треньорът Кристиян Минковски. Това, през което аз съм преминала, не се е променила до ден днешен. В националния отбор съм от 2005 г. Как искаме спортът да просъществува, след като хората, които работят с младите спортисти използват едни и същи методи? Трудно е да докажем, че състезателите не са взимали на своя глава медикаментите. Но когато човек като Минковски застане пред вас и ви каже, че от вас няма да излезе нищо, ако не тренирате с него, ще разберете. Майка ми отиде при него преди отпътуването ни за Англия и той й каза, че никога няма да стигна на високо ниво. Само три месеца по-късно подобрих националните рекорди на малък басейн, класирах се на световно първенство. Общо 70 поправки на национални рекорди стоят срещу името ми. Интересното е, че некадърните хора са на високи позиции у нас и никой няма силата да се изправи и да им каже, че съсипват не само спортисти, а и живота на хората. Аз имах лошата участ да тренирам при Минковски. Той беше човекът, който за малко да ме откаже от спорта. Нямаше да участвам на две олимпиади, да бъда шеста в Европа, да стоя днес пред вас и да споделям това“, пише Аврамова.
„Тежко ми е за момчетата, защото не го заслужават. Хората, които са начело и им казват какво да правят, плашат ги, че няма да са част от националния отбор, ще им бъдат спрени стипендиите. Треньорът не трябва да е садист. За съжаление главният мениджър на националния отбор е точно такъв. Мога с часове да говоря. Всеки път, когато ме попитат съжалявам ли, че отидох да плувам за Турция, винаги отговорът ми ще е „Не“. Момчета, искрено съжалявам за всичко, през което ще преминете. Аз всеки път се притеснявам, когато отивам на допинг контрол. Знам какво пия, но нещата винаги могат да се объркат по пътя от производството, опаковането и доставката. Надявам се да се намери причината за това, което преживявате. Некадърните хора трябва да се махнат от българския спорт“, завършва Аврамова.
