Един от най-известните психиатри на съвремието, френският лекар Борис Сирулник, издаде нова книга „Души и сезони. Психо-екология“, която е на път да се превърне в световен бестселър. В нея Сирулник, създател на теорията за резилианса, анализира взаимодействието на индивида със заобикалящата го среда и показва, че в глобален мащаб „ние сме жертви на нашите победи“.
Френското издание на книгата на Борис Сирулник „Души и сезони. Психо-екология“
Борис Сирулник е лекар, психиатър и невролог, роден през 1937 г. в Бордо в еврейско семейство. Страданията му по време на Втората световна война, в която той като дете оцелява по чудо, го тласкат към психиатрията. Завършва Парижкия университет и създава Теорията на резилианса, която се прилага при работа с деца и възрастни с психични страдания от психолози и лекари от цял свят. Според тази теория психологическият резилианс (устойчивост) съществува при хора, които развиват психологически и поведенчески способности, позволяващи им да запазят спокойствие по време на кризи и да продължат напред след един инцидент без дългосрочни негативни последици. Автор е на десетки книги на френски, английски и немски езици.
Последната книга на Сирулник представя целия му интелектуален подход и клиничен опит, чието твърдо ядро се нарича психо-екология. Това го поставя по-близо до теорията на привързаността, отколкото до психоанализата. Сирулник се противопоставя на Фройд, който казва, че функцията на бащата е да отделя детето от майка му, за да му позволи да избяга от емоционалния си монопол. Сега можем да видим, според Борис Сирулник, че фигурите на привързаността са по-малко диференцирани според пола (нерядко, отбелязва авторът, се вижда авторитарна майка, която се прибира от работа и налага своя закон, докато бащата утешава детето и смекчава авторитета на майката). Най-защитената семейна система е тази, при която детето ще намери много различни привързаности. От това ново уравнение произтича дълбоко сътресение в представите за бащинство и майчинство, което Сирулник използва с талант и хумор, с много подкрепящи примери.
Но това, което прави впечатление в тази книга, е езикът на автора, който го прави достъпен както за студенти и ученици, така и за най-строгите интелектуалци. Съдържанието е като „таблица на идеите“ и всъщност ние преминаваме от една тема към друга, от един случай в друг. Един от уроците, които авторът черпи от опита си: „Човешките същества не са отделими от заобикалящата ги среда, както опростяващият индивидуализъм ни накара да повярваме. Телата им са кръстопът на екологичен натиск, а душите им – кръстопът на истории. Изследването на физическата среда е източник на идеи за археолозите и историците го използват, за да напишат „екоистория“. Подхранван от литературата и социологията, Борис Сирулник анализира как едно съзнание, един ум е изграден в различни посоки според климата, обществата и историите, „диалектиката между природните и хуманитарните науки“.
„Ние сме жертви на нашите победи“
Психиатърът прави връзка между еволюцията на хората през хилядолетията спрямо заобикалящата ги среда, и днешните промени във физиката и съзнанието на съвременниците ни. Сирулник обяснява, че генетична лента, като се адаптира към непрекъснатите вариации на околната среда, произвежда различни вариации. Храната е и социален маркер, който участва в увеличаването на ръста и на теглото. „Днес в заможните среди момичетата и момчетата са много по-високи, отколкото в бедните, където родителите купуват индустриални храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини, което кара децата да затлъстяват. Може ли това да е аналогично явление, което да обясни намаляването на размера на жителите на неолита? Ловците-събирачи, по-големи и по-подвижни, ядяха предимно листа и плодове, докато неолитните селяни, по-заседнали, ядяха въглехидратни семена и мазни меса.“ „Ние сме жертви на нашите победи“, заключава авторът.
Скитаме се, накъдето ни отвежда вятъра
В доста песимистичен дух той обяснява, че нашата култура е загубила компаса, ориентираме се на око, блъскани от събития, скитащи накъдето ни отвежда вятърът. И в заключение: „Трябва да вземем курс, нова посока, защото току-що разбрахме по повод пандемията, която току-що порази планетата, че човекът не превъзхожда животните, това е в природата. Доминирането, което беше адаптация за оцеляване, днес произвежда само лош късмет. Така че, за да поговорим за това, нека да си уговорим среща след петдесет години“.
В. „Либерасион“, със съкращения, заглавието е на редакцията
Превод и редакция: Михайлина Димитрова
