Тодор Токин
Предаването на БНТ в понеделник „История.бг“ си бе поставило амбициозната тема за вестниците в България през 90-те години на миналия век. Очаквах го с голям интерес, защото и аз съм бил в един от тези вестници по това време. И то в най-големия – „Труд“.
Оказа се обаче, че предаването бе за историята на пресгрупата „168 часа“, представена от Петьо Блъсков и Валери Найденов. За цвят бе поканен и четвъртият главен редактор на в. „Демокрация“ Панайот Денев.
Незнайно защо в студиото на водещия Георги Ангелов бяха и проф. Ивайло Знеполски, представен като философ и културолог, и доцентът от СУ Бойко Пенчев, литературен историк.
И толкова. Часовете ли бяха големите вестници на онова време? Нито дума за „Стандарт“, за „Новинар“, за „Земя“. Като че ли не са съществували.
За „Труд“ бе споменато мимоходом, че имал големи тиражи. Да, имаше големи тиражи и на 4 юли 1997 г. спечели битката с „24 часа“ за лидер в печата. А на 19 февруари 2000 г. „Труд“ достигна космическия тогава тираж от 515 000!
„Никой не ме е канил за участие в това предаване“, каза за anteni.bg дългогодишният главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев. Без неговото участие историята на вестниците от 90-те години е непълна и не е истинска.
Защото „Труд“ бе уникален. От казионен орган на профсъюзите той се превърна във водещ частен вестник. Той единствен запази името си, за разлика например от „Работническо дело“, което стана „Дума“ и „Кооперативно село“, което се превърна в „Земя“.
Нещо повече. „Труд“ стана голям издателски холдинг – с 2 всекидневника, 4 седмичника, 2 списания и книгоиздателство.
И нито дума за това. Дали генералният директор на БНТ показа пристрастията си към пресгрупата, или водещият Георги Ангелов? Или се притесняваха от това, че днес главен редактор на „Труд“ е Петьо Блъсков?
Но думата ми е за онзи „Труд“, в който работех през 90-те години, „Труд“-ът на Тошо Тошев.
