Велислав МИНЕКОВ
Наградени от Министерството на културата са естрадни певци участвали в „Златния Орфей“ … Наградите важат за срок от три години /!?/. Наградите са придружени с мизерно възнаграждение от 350 и 500 лв. Едните са били по-добри от другите, критериите неизвестни, подборът – също. Комисията определила достойните е засекретена.
А музикантите ? Тези отзад, неизвестните в оркестъра, те гарнитура ли бяха ? С какво същите останаха забравени и недостойни ?
Музиката не е само естрада. Тези във филхармониите, оперите, изнесените в чужбина, те недостойни ли са ? Цигулар къща не храни …
Не знаете каква е съдбата на истинският музикант, аз съм свидетел, те са част от моето семейство. Раждаш се и на шестата година някой поставя кемането между рамото и бузата, пред теб голям дървен, черен ковчег с бели и черни клавиши, надуваш тромпета в банята, за да не безпокоиш съседите. Децата с чанта на училище, а ти с куфар, защото си челист. Децата на двора ритат топка, но ти си с флейта под филадендрона в хола, приятелите ти разказват за „Фанфан Лалето“ и го оставят на твоето въображение. И ако някой ден получиш след конкурс място в Софийската филхармония или радиооркестъра ще бъдеш щастливец заслужил една мизерна заплата.
До 1984 година „Концертна дирекция“ беше успяла да „изнесе“ в чужбина 4600 български музиканти, предимно в Европа и Латинска Америка. На държавата беше нужна западна валута. Музикантите заплащаха 10% от бруто заплатите си за сполетялото ги щастие и два пъти годишно т.н. „изходна виза“ в невероятен размер. Залог за тяхната вярност бяха техните роднини. Нито един от тези музиканти не се завърна в България. Документите за българските им пенсии изчезнаха.
Това предизборно награждаване е цинично дело на управляваната от глухи простаци държава.
Ако днешните крадци утре трябва да бъдат съдени за своите престъпления, ще предложа тежко наказание за същите.
Осъдените /вкл. пекапета, цвъта, тикви, мултаци/ трябва да присъстват на всички концерти в зала „България“, от понеделник до петък. Еднодневно отсъствие да се разрешава на направилите разлика между Бах и Бетовен. Да слушат Вагнер /цялостно творчество/, да посочат известни творби на Респиги, Лист, Чайковски, Сметана… Задължително семейно присъствие в операта и особено при „Силата на съдбата“ и всичко от Верди…
Да ви кажа честно, толкова прости хора никога не сме имали в управлението на държавата.
От ФБ профила на проф. Минеков. Заглавието е на редакцията
