Социалните теории за расата, джендър философията и постколониализма, идващи от САЩ, са заплаха за френската идентичност и Френската република. Това е мнението на политици и известни интелектуалци.
Норимицу Ониши, „Ню Йорк таймс“
Казват, че заплахата е екзинстенциална. Тя захранва сепаратизма. Гризе националното единство. Поощрява ислямизма. Атакува интелектуалното и културно наследство на Франция. Заплахата? „Някои теории на социалната наука изцяло са внесени от Съединените щати“, казва президентът Еманюел Макрон. Френските политици, високо ерудирани интелектуалци и журналисти заплашват, че прогресивните американски идеи – специално за расата, джендъра и постколониализма, подкопават тяхното общество. „Това е битка, водена срещу интелектуалната матрица на американските университети“, заплаши образователният министър на президента Макрон.
Тези диспути, които при други обстоятелства биха привлекли малко внимание, сега набират сила в социалните медии и в новините. Новият директор на Парижката опера, който обяви, че иска да разнообрази състава и да забрани гримирането на черните изпълнители като бели персонажи, бе атакуван не само от крайнодесния лидер Марин льо Пен, но също и в редакционна колонка на в.“Монд“, защото е германец, работил е в Торонто и е „къпан десет години в американската култура“. Публикуването на книга, която критикува изследванията за расата от двама ветерани на социалните науки- Стефан Бод и Жерар Нойриел, предизвика критики сред младите студенти и получи широко медийно отразяване.
На човек, който е свикнал с американското влияние във всеки ъгъл на света, жестокият френски диспут може да стори изненадващ. По някакъв начин той иска да опази най-важните теми във френското общество, между които националната идентичност и разделението на властите. В страна, където интелектуалците все още са на голяма почит, залогът е висок. Масовите протести във Франция срещу полицейското насилие предизвикват официалното неглижиране на расовите въпроси. Поколението #MeToo предизвиква мъжката власт и по-старите феминистки течения. Погромите, следващи някои ислямистки атаки, поставят под въпрос светското начало в държавата и интеграцията на имигрантите.
Макрон, който няма интерес към тези теми, но вижда заплахата от крайната десница за президентските избори догодина, обяви в интервю, че социалните въпроси са разделили републиката на две.
Събитията от миналата година се присъединяват към вече създадените активистки движения в университетите, които се изправят срещу културното приобщаване и т.нар. black-face. Това е мнението на Натали Айниш, социолог, която е сред основателите на новата „обсерватория на деколониализма и идеологиите на идентичностите“. В Сорбоната блокираха представянето на Есхил, в която белите актьори носят маски или са гримирани в черно. На други места се анулират презентации на известни преподаватели под натиск на студенти. „Това е серия от изключително травмиращи инциденти за нашата общност“, казва г-жа Айниш.
За други изследователи отхвърлянето на американското влияние и неговото преследване показва нещо друго – невъзможността на френското общество да се изправи пред един променящ се свят, особено в контекста на лошото справяне с коронавируса и създаването на чувство на неизбежно падение, което в друга ситуация би било голяма сила. Франция има дългогодишна идентичност, построена върху общата култура, основните права и ценности като свобода и равенство, отхвърляйки принципите на разнообразието и мултикултурализма. Французите смятат понякога САЩ за общество, разсипано от войната срещу самото себе си. „Това е симптом на една малка република, уплашена, намаляваща, провинциализирана, но която продължава да вярва в световната си мисия и търси виновници за упадъка си“, смята Франсоа Кюсе, експерт по американска цивилизация в университета на Париж-Нантер.
Ан Гарета, френска писателка, преподаваща литература във Франция и в САЩ, отбелязва, че става дума за идеи, които циркулират в целия свят и се разпространяват и от френски интелектуалци, които представят свои идеи отвъд Океана. Днес най-космополитните и отворени университетски кампуси се оказват тези в Америка, отбелязва Гарета.
Френската държава не води статистика по раса, като част от политиката си за еднакво отношение към всички граждани и за спазване на закона. За повечето специалисти това нежелание се вписва в дългата история на расизма във Франция, наследство от колониалното минало. Министърът на образованието Жан Мишел Бланке, обвини университетите под американско влияние, че са съучастници на терористи, защото легитимират интелектуално техните актове. Това стана след трите ислямистки атентати през миналата есен, които показаха, че тероризмът остава заплаха за Франция. Те също привлякоха внимание върху друг чувствителен въпрос за страната – ислямофобията и как враждебността към исляма, наследство от колониалната епоха, продължава да бележи живота на френските мюсюлмани. Като резултат 100 уважавани университетски преподаватели публикуваха открито писмо във. в.“Монд“, където взривяват теориите, „привнесени от северноамериканските кампуси“. Един от подписалите писмото, експертът по исляма Жил Кепел смята, че това влияние води до забрана за отразяване на политическия ислям в университетите в името на една лява идеология, която го превръща в неравностойна религия.
Но появата на млади интелектуалци, между които има черни, и мюсюлмани, подхранва атаките срещу това, което експертите наричат „американското плашило“. „Нещата се обръщат. Вече не става дума само за обекти, за които се говори, но и за субекти, които говорят от първо лице“. Това е мнението на Пиер Андре Тагиеф, историк и голям критик на американското влияние. „Програмата на враговете на европейската цивилизация се съдържа в три думи – деколонизиране, изтръгване на мъжкото начало, деевропеизация. Белият хетеросексуален мъж е виновникът, който трябва да бъде осъден, врагът, който трябва да бъде елиминиран“, обобщава Тагиеф.
Със съкращения. Заглавието е на редакцията.
Норимицу Ониши е международен кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, който отговаря за Франция извън Парижкото бюро на вестника. Ръководител е кореспондентските пунктове в Йоханесбург, Джакарта, Токио и Абиджан.
