130 ГОДИНИ СЛЕД РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ГЮДЖЕНОВ
Името и делото на Димитър Гюдженов отдавна са намерили място не само в ненаписаната история на българското изкуство, но и във визуалната памет на поколения българи. Защото никой друг български художник не намира вдъхновение в българската история както той. Да, няма да е крайно ако кажем, че именно с творбите на Димитър Гюдженов днес имаме и своеобразна визуална история на собственото си минало. Образите на хан Кубрат и синовете му, на цар Борис I Покръстител, на цар Симеон I Велики, Христо Ботев, Васил Левски и стотици още личности и събития, оформили настоящото ни битие, са именно негово дело.
Това са образи, които, репродуцирани в десетки книги и учебници, са изградили визуалната ни представа за българската история – за битки и падения, за герои и предатели. И тъкмо сега, когато се навършиха 130 години от рождението на този именит майстор на българската историческа живопис, няма как да не прави впечатление, че нито една държавна художествена галерия в страната не отбелязва подобаващо тази годишнина. И тъжно и жалко е, че всъщност този факт вече не учудва, защото отдавна българските музеи и галерии работят като самостоятелни институции без обща стратегия и план за развитие, без особено отношение към миналото ни.
Последната голяма ретроспективна изложба на художника е осъществена през далечната 1992 г., но очевидно 130-годишнината също не е достатъчен повод за музейните институции да се обърнат към наследството на Димитър Гюдженов и предоставят възможност на любителите на изкуството да се срещнат с творчеството му. Към картините му с историческа тематика, които както отбелязва Антон Стайков, „градят митологията и повдигат националното самочувствие по време на две войни, обслужват пропагандните цели на властта в царство България и на тоталитарното социалистическо общество след 1944 година.“ И макар, че днес съвсем не е модерно да говорим за национална държава и суверенитет, творчеството на Димитър Гюдженов има централно място в обществото ни за усвояване на опита от миналото. Дори в неговото митотворчество. Защото Димитър Гюдженов е много повече от образотворец на българската история. Негово дело са църковни стенописи и икони в не един и два храма в страната. Изпод четката му са излезли десетки пейзажи, увековечили образа на страната ни, портрети, натюрморти, делнични фигурални композиции, а стотиците скици от размирните военни години от второто десетилетие на ХХ век са важни свидетелства за погиналите, за успехите и загубите.
Неизследван в пълнота никога до сега – нито като документалист, а още по-малко като митотворец и майстор на изящното, Димитър Гюдженов и неговите платна днес са пръснати в десетки музейни депа. За щастие, макар и една малка част от тях са в разни постоянни експозиции и те могат да бъдат видени от публиката.
Тъжен обаче е фактът, че потъналите в мрака на държавните депа платна очакват своята реставрация. Непоказвани от години голяма част от тях се нуждаят реставрация, която със сигурност ще коства не само много време, но и средства, които българските музеи не притежават. Така между безхаберието на специалистите и недоимъка на държавана днес са изгубили блясъка си стотици творби на българското изкуство. Сред тях безспорно са и баталните платна на Димитър Гюдженов. За всичко това, разбира се, ако скоро не бъде помислено, галериите и музеите ще започнат да се обособяват в гробища за изкуство, история, памет. А рано или късно демоните на безотговорността ще се изправят срещу ни. Всъщност, те отдавна са се надигнали и ние от десетилетия живеем в пастта им. Противно на всичко онова, което сме получили като завет в образи и думи от своите предци.
Димитър Гюдженов се ражда на 26 януари 1891 г. в Стара Загора в семейството на възрожденския художник-живописец Атанас Гюдженов. Малкият Димитър израства в ателието на баща си, в мрака на храмовете, където тате Атанас работи, за да осигури насъщния хляб на семейството си. Още когато пристъпва през училищния праг Димитър се влюбва и в изкуството на музиката, като през 1903 г. започва да взема редовно участие в хора и оркестъра на дружество „Кавал“, където свири на бас флигорна. Междувременно негови учители по рисуване са Атанас Овчаров и Васил Маринов, а с техните напътствия започва да печата свои илюстрации и поетични опити в различни периодични издания. В тези години житейският му път се пресича с този на друг именит български художник – Никола Кожухаров, което ще прерасне в дългогодишно приятелство. Приятелство, което през 1910 г. ги отвежда в Рисувалното училище в София. Двамата посещават ателиетата на Ярослав Вешин, Иван Мърквичка, Ото Хорейши. Балканските войни прекъсват обучението им, но през 1913 г. 22-годишният Димитър се оказва в сърцето на културна Европа – Париж, където учи в ателието по живопис на Фердинанд Кормон от Националното училище за изящни изкуства. Учи френски, английски, посещава Лувъра, Версай, опери, театри, кина. Успява да спести дори пари и да стигне до далечна Англия, където ще се срещне с творчеството на Джоузеф Търнър, Томас Гейнзбъроу и др. След завръщането си в България през 1914 г. той се дипломира успешно в Рисувалното училище и поема по пътя на художника.
Вече е реализирал своите първи изложби, съградил е приятелства и най-важното – намерил е посоката, в която иска да се развива като художник – историческата живопис. Всичко това е забелязано и още през 1920 г. е поканен за преподавател в Художествената академия. Така сред неговите първи студенти са майстори като Иван Милев, Иван Ненов, Маша Узунова и др. Именно между рисуването и педагогиката, между музиката и изложбите, между експеримента в множество стилове и жанрове ще премине активният творчески път на художника, който в крайна сметка ще го доведе до назначаването му през 1961 г. за главен патриаршески художник към Св. Синод на Българката православна църква. Когато смъртта го застига на 25 август 1979 г. Димитър Гюдженов вече създал своето мащабно и многолико творчество. Получил е дори десетки признания за таланта си – награди, почести, звания. Но не те, а картините му днес са свидетелство за таланта му. Свидетелство, което въпреки 130-годишнината от рождението на автора, никой не положи усилия да ни срещне с него.
