Израелски учени откриха доказателства, че хората са започнали да ядат маслини 4000 години по-рано, отколкото се мислеше досега, съобщи ДПА, цитираната от БТА.
Маслините са род бавнорастящи, но дълголетни дървета от семейство Маслинови, широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия. Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Клоните са тънки, но гъсто разположени. Листата на повечето маслини са покрити с восък, който ги предпазва при висока температура.
При подводни изследвания учени от университета на Хайфа откриха две овални каменни съоръжения с хиляди отстранени костилки от маслини, повечето от които добре запазени. Те са намерени на обекта Хишулей Кармел близо до крайбрежието на Хайфа. Той е на около 6600 години.
„Новото откритие допълва веригата за използване на маслиновите дървета, които първоначално са служели за горене, след това преди около 7000 години е започнало производството на зехтин, и след това се е преминало към използването на плодовете за храна“ – каза ръководителят на изследването Ехуд Галили.
В изследването са участвали археолози и ботаници от 11 изследователски институции от Израел и чужбина.
„Намерените костилки от маслини са различни от използваните за производство на зехтин. При такива находки костилките са смачкани, докато тези са цели“ – каза Дафна Лангут от Телавивския университет.
Други доказателства за производство на зехтин не са открити.
Според изследователите крайбрежието е осигурявало важни суровини за мариноване на маслините – морска вода и сол.
