Водеща тема за италианските издания е решението на италианския президент Серджо Матарела да връчи на бившия управител на Европейската централна банка Марио Драги мандат за съставяне на нов кабинет, след като досегашният премиер Джузепе Конте не успя в преговорите да състави трето правителство, което да оглави. Връчването на мандата на Драги беше един от сценариите, в случай че вариантът „Конте 3“ се провали, обобщават „Кориере дела Сера“, „Стампа“ и „Република“.
Драги вероятно сега ще избере модела на правителство „Чампи“, посочва „Кориере дела Сера“. Тоест кабинетът ще е смесица от технократи и от политици.
Италианските издания припомнят, че първи премиер на правителство на технократи в Италия, включващо и политици беше Карло Адзелио Чампи. Това правителство просъществува от 1993 г. до 1994 г., период в който страната беше в разгара на национален корупционен скандал, разкрит от операция Чисти ръце и благодарение на който политическите партии на власт след Втората световна война в Италия започнаха да изчезват. По това време Италия беше също в рецесия. Накрая Чампи бе сменен на премиерския пост от медийния магнат Силвио Берлускони, спечелил изборите през 1994 г. Но Чампи продължи да се издига и стана президент на Италия от 1999 г. до 2006 г.
Когато политиците са в задънена улица, Италия вика на помощ технократите и така се случи и с правителството на Марио Монти, бивш еврокомисар. Той бе начело на последното технократско правителство на Италия от края на 2011 г. до средата на 2013 г. Монти с помощта на болезнени мерки за икономии поправи финансовото състояние на страната, но после политическата му кариера беше провал, тъй като центристката партия, която основа, не постигна успех на парламентарните избори през 2013 г. Сега Монти е пожизнен сенатор в горната парламентарна камара.
Същата роля на спасител в трудни времена би трябвало да изиграе сега и Драги. Италия е в тежка рецесия, преживява коронакриза и е в процес на голяма кампания за ваксиниране. Страната се надява, че сумата от над 200 милиарда евро, които ще получи от ЕС, ще ѝ помогнат да възстанови икономиката си. Но за целта трябва да представи план, който да убеди Брюксел, че тя може да го направи. Сега Драги е на пиедестал и очакванията към него са огромни, хората го възприемат като спасител, но нещата бързо могат да се преобърнат срещу него. В Италия често пъти хората са поставяни на пиедестал, а след няколко месеца започват да ги замерят с камъни, казва анализаторът Даниеле Албертаци, цитиран от Франс прес.
Френската агенция припомня, че Италия е в хронична политическа нестабилност. От 1946 г., тоест от обявяването на републиката е имало 29 премиери и 66 правителства. Последният премиер Конте упрявляваше два кабинета. До кризата се стигна след конфликт във втората управляваща коалиция, в който влизаше и малката партия Италия Вива на бившия премиер Матео Ренци. Ренци упрекваше Конте, че пилее държавни пари, че отпуска данъчни намаления и целеви помощи с предизборни цели, вместо да инвестира средствата и да извърши структурни реформи.
Сега пред Драги стои първо задачата да си осигури подкрепа в парламента за действията си, допълват „Република“ и „Стампа“. Лидерът на крайната десница Матео Салвини би го подкрепил, но ако след две години има избори. Подобно е мнението на Матео Ренци, който иска и пренаписване на италианския план за възстановяване на икономиката. Лидерката на „Италиански братя“ Джорджа Мелони призовава нейните хора да се въздържат при гласуване на доверие на кабинета в парламента. В антисистемното Движение 5 зведи може да има разделение. Привържениците на неговия основател Бепе Грило подкрепят Конте, а други застават зад Драги. Демократическата партия на Никола Дзингарети подкрепя правителство на Драги и настоява и Движение 5 звезди да се обедини около идеята за този кабинет.
Джузепе Конте би могъл да стане отново обикновен преподавател по право в университета на Флоренция, пише „Република“. Конте работеше там, преди да стане премиер и управата на университета ще го приеме отново с отворени обятия.
Изданието се спира и върху любопитен момент във връзка с мандата на Драги. В социалните медии се завъртя снимка на графит на италианския майстор на графити ТиВиБой, на който Драги се вижда като водопроводчик, който ремонтира водопроводен кран с цветовете на Италия.
73-годишният Марио Драги е потомствен банкер – баща му е бил десетилетия шеф в редица кредитни институции на Италия. Майка му – аптекарка, не може да преживее загубата на съпруга и само няколко месеца по-късно умира. За останалите кръгли сираци Марио и неговите по-малки брат и сестра започва да се грижи сестрата на таткото, която праща двете момчета да се учат в класически колеж на йезуитския католически орден.
Марио Драги е стопроцентов римлянин и винаги се е гордял с това, независимо, че често самозванци по висшите етажи на властта из световните столици са го вземали на подбив заради италианския му произход. Преди да стане банкер, той е завършил с пълно отличие римския университет, абсолютно успешна е след това докторската му дисертация в престижния Масачузетски технологичен институт, след което дълги години трупа опит като университетски професор в Тренто, Падуа, Венеция, Флоренция и Рим. Научните му разработки впечатляват висшите финансисти на Италия и в началото на деветдесетте години на миналото хилядолетие той е поканен на работа в Националната банка на страната. Оглавява я като неин губернатор на 25 декември 2005 г. и остава на поста до октомври 2011 г., когато е избран за шеф на ЦЕБ.
На 19 години Марио се запознава със Сиренела, с която продължава да е женен и сега и от която има две деца – син Джакомо и дъщеря Федерика.
