Биолози откриха най-дългия известен геном в животинския свят – на неоцератодус – вид австралийска двойнодишаща риба, съобщи ДПА, цитиран от БТА.
Генетичният й код се състои от 43 милиона градивни единици ДНК, установи изследване на специалисти от лаборатории в Констанц, Вюрцбург, Хамбург и Виена, публикувано в сп.“Нейчър“.
Анализът дава информация за генетичното и еволюционно развитие, дало възможност на вида да излиза на повърхността преди около 400 милиона години. Това развитие е свързано с възможността белите дробове да се използват за дишане на въздух, както и с промени в крайниците и в начините на размножаване.
Сега учените показват, че развитието на белите дробове се предизвиква от общ ген при хората и двойнодишащите риби.
„Развитието на белите дробове на двойнодишащите риби може да се проследи назад във времето до същия произход като този при земните гръбначни животни, включително и хората“, каза проф.Аксел Майер от университета в Констанц, Германия.
Неоцератодус е открита за пръв път преди 150 години и се смята за „жив фосил“.
Резултатите от декодирането на генома потвърждават хипотезата, че този вид е по-тясно свързан със земните гръбначни животни, отколкото с ръкоперкоподобните и е най-близката до нас риба. Тези риби могат да дишат пълноценно и с хрилете, и с белия си дроб.
Неоцератодусът (Neoceratodus forsteri) е вид двойнодишаща риба, единствен представител на разред австралийски двойнодишащи (Ceratodontiformes). Видът живее в някои реки на Източна Австралия. Интродуцирана е в няколко езера и язовири на щата Куинсланд. На дължина достига 1,5 m и маса – повече от 10 kg. При намаляване на водите се заселва в по-дълбоки ями. Понеже кислородното съдържание в тези води е силно понижено, през 40 – 50 минути рибата с шум подскача във въздуха и поема атмосферен кислород. При пълно пресъхване на водоема умира.
