Италия ще чества Данте Алигиери през 2021 г., когато е 700-годишнината от смъртта му, съобщи АНСА, цитираната от БТА.
Честванията ще са предимно в Равена, но годишнината ще бъде отбелязана в още 70 града и села, свързани с творчеството и личния му живот. Галерията „Уфици“ ще организира голяма изложба във Форли в Северна Италия, където той прекарва няколко години, докато е в изгнание. В изложбата ще има творби от „Уфици“, както и такива, заети от цял свят.
Данте Алигиери е роден през 1265 г. във Флоренция. Неговото най-прочуто произведение е „Комедия“, по-късно получило името „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“), считано за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език. Той е наричан „Бащата на италианския език“, защото пише стиховете си на просторечие, като избира тосканския диалект по време, когато поезията е на латински и е предназначена само за най-образованите. Неговият дързък подход прави литературата достъпна и проправя пътя на значими италиански писатели като Петрарка и Бокачо.
Най-известен е с трилогията „Божествена комедия“, която оставя трайна следа не само в литературата, но и в теологията. Той има силно въздействие върху ренасансовото изкуство с описанията на Ада, Чистилището и Рая, които оформят въображението на много художници – от съвременника му Джото до Микеланджело.
Данте пише „Комедията“ на език, който нарича „италиански“, но който всъщност е смесен литературен език, базиран най-вече на местния диалект в Тоскана, с някои елементи на латинския и другите местни диалекти. Целта е да достигне читателска аудитория из цяла Италия. Създавайки поема с епическа структура и философска цел, Данте разбира, че италианският език е подходящ за изразяването на най-висши мисли и идеи, и едновременно с това въвежда тосканския диалект като стандарт за италианския език.
Във френския език италианския често е наричан „езикът на Данте“. Публикувайки творбата на този език, Данте е сред първите, които успяват да се освободят от правилото за публикуване единствено на латински. Това създава прецедент, който позволява повече литература да достигне до по-голяма аудитория, давайки път на по-големи нива на грамотност в бъдещето. Въпреки това, за разлика от Бокачо, Милтън и Ариосто, Данте не става популярен в Европа чак до Романтизма. За романтиците Данте, както Омир и Шекспир, е главен пример за „оригиналния гений“, който поставя собствените си правила, създава персонажи със съкрушителна големина и дълбочина и далеч надхвърля всякаква имитация на предишните майстори, които от своя страна, не могат да бъдат имитирани. През 19 век репутацията на Данте се увеличава и затвърждава и до годишнината си през 1865 г., той вече е твърдо установен като една от най-великите литературни икони на Западния свят.
Читателите често не могат да разберат как такава сериозна творба може да бъде наречена „комедия“. По времето на Данте всички сериозни творби се пишат на латински (традиция, която се запазва до последните години на Просвещението) и творби, написани на друг език, са считани за незначителни. Освен това думата „комедия“ в класическия смисъл се отнася за произведения, които отразяват вярата в подредена вселена, в която действията не само се движат към щастлив край, но и краят е повлиян от провидението, което подрежда всичко. По това значение на думата, както Данте пише в писмата си, прогресията на дългото пътуване от Ада до Рая е парадигматичния израз на комедията, понеже творбата започва с моралното объркване на пътуващия и завършва с видението на Бог.
Данте умира през 1321 г. на 56 години в Равена. Там е и гробницата му в базиликата на Св. Франциск.
