Най-характерния български обичай, свързан новата година, е сурвакането. Ритуалът представлява пожелание за здраве и благоденствие.
Сурвакането е традиционен български обичай, който се изпълнява в първия ден от новата година – Васильовден. Изпълнява се със сурвачка, която се прави от дрянова клонка или друго плодно дръвче. Украсата на сурвачката се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.
Обичаят представлява обредно обхождане на махалата/квартала от сурвакари – деца до 14 години. Сурвакарите обикалят от къща на къща, влизат в домовете, където сурвакат членовете от семейството, добитъка, някъде хамбарите, оборите и произнасят благопожелания за здраве и плодородие.
Сурвакането започва от най-възрастния – децата сурвакари потупват със сурвачката по гърба с отмерени равномерни удари и изричат сурвакарска благословия:
“Сурва, сурва година, весела година!
Едър клас на нива,
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина! “
След това домакините ги даряват с пари, плодове, орехи, сушени плодове и малки подаръци. След приключване на сурвакането, сурвачките се оставят на място, където не могат да бъдат достигнати от човешка ръка – хвърлят се на високо дърво, на покрив, в река и т. н.
