Един от най-известните западни политолози Франсис Фукуяма признава в обширен материал за вестник „Уолтстрийт Джърнъл“, че демокрацията в света се намира „в рецесия“. Въпреки това той предрича, че тя в крайна сметка ще победи авторитаризма. Основен мотив за това е, че хората ще запазят правото си да гласуват на избори и да протестират.
2020 година ни донесе предимно лоши новини за състоянието на глобалната демокрация, макар и да имаше някои признаци, че ситуацията може да се подобри. През последното десетилетие ние се сблъскахме с това, което се нарича „демократична рецесия“. Ситуация, в която авторитарните режими настъпват и се подкопава върховенството на закона. Мнозина смятат, че това ще прерасне в мащабна депресия, подобна на тази от 1930 година.
На геополитическо ниво две големи авторитарни държави засилиха своето влияние – Китай и Русия. Особено Китай, който победи коронавируса, макар и сам да го създаде. Направи го с жестоки мерки спрямо бизнеса и хората. Но е факт, че китайската икономика се върна на нивата отпреди пандемията. Външната политика на Пекин стана много агресивна: най-вече срещу съседите Индия и Хонконг. Хвърли милиони уйгурски граждани в лагери, което предизвика голям, но приглушен международен отзвук. От своя страна Русия продължава опитите да дестабилизира демократични държави отблизо и далеч – Украйна, Грузия, Европа и САЩ. Руснаците много активно използват социалните мрежи. Москва е подозирана за атаки срещу опозиционни лидери като Навални и оказва голяма помощ на беларуския диктатор Лукашенко.
По-голямата опасност за демокрацията обаче идва не от външни сили, а от вътрешните проблеми. В някои държави демократично избрани лидери се опитват да взривят конституционния ред и върховенството на закона. Кризата с коронавируса им даде прекрасна възможност за това. Типичен пример е премиерът на Унгария Виктор Орбан, който получи извънредни пълномощия от парламента на страната. Завладяването на властта или опити за отлагане на избори видяхме в такива страни като Филипините, Танзания, Салвадор и Боливия. Под прикритието на борбата с ковид премиерът на Индия Наренда Моди продължава антиислямската политика, започната през 2019 година. Тогава той подписа закон за гражданството, който лишава мюсюлманите от граждански права и понижава нивото на автономия на щата Кашмир. През последните шест години в Украйна, Никарагуа, Алжир, Судан, Армения и Беларус се проведоха масови протести срещу диктатурата. Повечето от тези движения спряха заради коронавируса. В някои от тези държави авторитарните лидери успяха да запазят постовете си или да си ги върнат, в резултат на пандемията и карантината. Вижте какво се случи в Етиопия. Премиерът Ахмеде започна многообещаваща либерализация, която премина в гражданска война.
Допълнителен проблем за демокрацията се оказа икономическата криза, вследствие на пандемията. В Южна Америка например голяма част от хората се намират в сивата икономика, нямат достъп до медицинско обслужване или държавни помощи. Правителствата не са в състояние да поддържат карантината, а поляризацията в обществото доведе до сериозна криза във властта. Така беше Пери, Боливия, Еквадор, Колумбия и други страни от региона. Неспособността на властите да установят точен контрол над разходите, значително затруднява и контрола върху пандемията.
Накрая, имаме и САЩ, които в определен смисъл оглавиха глобалното популистко въстание след избирането на Доналд Тръмп за президент през 2016 година. Подобно на всички популисти, Тръмп използва своя мандат, за да отслаби редица институции – ФБР, разузнавателните агенции, държавните служби, федералните съдии и основните средства за масова информация. Последните той наричаше „врагове на американския народ“. Най-сериозната му атака срещу демократичните институции е отказът му да признае поражението си на последните избори от Джо Байдън и нечестните му заявления, че изборите са били фалшифицирани. Тук имаме един парадокс. Самите американци не спазват правилата и нормите на собствената си демокрация и това нанесе огромен удар върху демокрацията по цял свят. Русия, която провежда напълно фалшифицирани избори, се смее на обвиненията на Тръмп по адрес на американската система. В същото време авторитарните лидери по цял свят, включително и Путин използват методите на Тръмп. Най-вече по отношение на критичните медии, наричайки ги „доставчици на фейк новини“. От друга страна, епидемията измести САЩ като основен играч в световната геополитика и центърът сега е изместен към Азия.
Въпреки очевидната заплаха за демокрацията в цял свят, имаме основания да смятаме, че този тренд може да се обърне и отново да тръгне нагоре. На първо място, американската система на сдържане и противовес между отделните институции доказа своята устойчивост. Американският народ отклони намеренията на Тръмп да остане още четири години в Белия дом. Докато мнозина републиканци продължават да оспорват законността на гласуването, Джо Байдън на 20 януари ще положи клетва като президент и веднага ще започне да възстановява щетите, нанесени от предшественика му. И колкото по–бързо стане това, толкова по–добре. Възраждането на световното лидерство на Америка е много важно, но също толкова важно е възстановяването вътре в страната – на институциите и ценностите.
На второ място, оптимизмът идва с края на пандемията от коронавирус. Едно от най-големите недоразумения, което слушам, е, че с вируса най-добре се справят авторитарните правителства. Този извод е верен, ако сравняваме САЩ и Китай: 250 000 починали срещу само 5000. Но защо не погледнем как се справиха демократични държави като Южна Корея, Тайван, Нова Зеландия, Канада. Всички те успяха да се справят далеч по–добре от китайците. В резултат от мерките в тези държави рейтингът на лидерите рязко скочи нагоре.
Глобалната демокрация ще срещне още много проблеми, тъй като се очаква рецесията да продължи и след 2021 година. Хората започнаха да се уморяват от ограниченията. Те са изплашени, неуверени и нещастни. А това не може да осигури стабилност на която и да е власт, включително и авторитарната. Трябва да си припомним, че подобни кризи в миналото са водили до положителни промени – реформи и повече демокрация. В този смисъл, докато хората имат право да гласуват и протестират, демокрацията ще върви нагоре като отпор на насилието и корупцията.
