Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул
Българската православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – свети архидякон Стефан. Христовият ученик, загинал от мъченическа смърт заради своята вяра, е убит с камъни по решение на еврейските първенци. Стефановден се чества като зимен храмов празник на митрополитската катедрала „Света Неделя“, тъй като на първомъченика е посветен южният престол в храма.
Денят на свети Стефан е последният християнски празник от годината, чества се на третия ден след Рождество Христово – на 27 декември, и е с него се „затваря кръга“. От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви в името на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони (служители), които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“. Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.
Стефан е сред най-разпространените имена в България, а в превод означава „венец“. Над 250 хиляди българи с това име празнуват днес, сочат данните на Националния статистически институт.
