Петьо КОСТАДИНОВ, бивш изпълнителен директор на ЦСКА
Дълго време се напомняше, че съм последният му ученик. Ще напиша няколко истории накратко от многотомник, който бих могъл да сътворя. Има и така много, които не мога да разкажа.
Задочно познавах Сашо още от дете, от юноша. От средата на 70-те. Четех вестник „Народна армия“. Заради спорта. Заради неговите материали за ЦСКА. А баща ми „Работническо дело“, „Отечестнвен фронт“ и „Кооперативно село“. Дори в средното училище, в РЕП-а на Козлодуй, се получаваше точно един брой и го пазеха за мен. Имах залепени изрезки на вратата в общежитието. Още с идването ми във вестника на 25 септември 1989 година, след конкурс, още от първия ден, вече бях по два-три часа в Спортния отдел да чета техния абонамент. Само те получаваха всички спортни издания. И едва тогава отивах да си върша работата в началото във Военния отдел, а след това във Вътрешния отдел /вътрешно-политическа информация/. През 1992 година, военният министър Александър Сталийски свали моите и на доста колеги пагони. Аз лично вече си бях създал достатъчно неприятели от идващата вълна на неодемократи, с преобладаващ състав от стари натегачи. За моя изненада ми се даде възможност за работа, като волнонаемен служител, в Спортния отдел. Няма как да съм се учил на писане от Манов, защото всеки един от нас беше много по-добър творчески. Но от него взех на въоръжение да уважавам усилието на хората от федерациите, да бъда добър със спортистите, дори когато са недоучили, да пазя името на изданието си. От него се научих на графика. Защото спортните отдели навсякъде сами правеха графичен план за новия вестник, а в „Народна армия“ например работехме с т.нар. графично „краче“. И някои други подробности от занаята.
ОЛИМПИАДАТА В БАРСЕЛОНА
Дебютирах на пълни обороти със старта на Олимпиадата в Барселона. Стаята беше южна и жегата непоносима на моменти. По това време за климатици не бяхме и чували. Тогава Сашо въведе охлаждащата технология „Леген“. Всеки си носеше леген, пълнеше със студена вода, подлагаше под бюрото и работеше с краката в легена. Другите наминаваха да ни видят, защото се беше разчуло.
ОБИКОЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ
Предстоеше колоездачната обиколка на България през септември. Той ми каза, че трябва да дойда, за да ме представи на старата гвардия и те да кажат дали ме приемат в гилдията. Такава била традицията. Щяха да бъдат Людмил Неделчев, Владимир Божиков-Перси, Цанко Сталийски, големите фотографи Петър Спасов и Бончук Андонов, и още, и още. Ръководител – великият Ненчо Христов. От редакцията ни осигуриха кола от гаража на Министерството на отбраната. Бяхме същински баровци. А в градовете аз хвърлях рекламни позиви в районите на финала, където хиляди очакваха колоната. Където и да стигнехме, на вечеря, все някой ме разпитваше, подпитваше. А през деня забелязвах, че ми наблюдават работата. Най-активен беше достолепният, висококултурен и омагьосващ Валадо Божиков – Перси от „Народен спорт“. Той например не допускаше някой да псува в негово присъствие. Разказвали са ми, че при неволна грешка веднага е напускал компанията. Романтик в писането. Преди последния етап на обиколката, Сашо дойде усмихнат и ми каза, че имам повод за черпене. И че Перси му заръчал да ми предаде, че е съм добре дошъл във все още изключително консервативната тогава гилдия на спортните журналисти.
СВЕТОВНАТА КУПА ПО БИАТЛОН
Със старта на 1993 година, заминахме заедно и отново със същата кола от министерството за Боровец да отразяваме Световната купа по биатлон. Само за ден получих директна покана или сондаж за работа от „Стандарт“, „24 часа“ и „Нивинар“. Със Сашо делехме една стая и забелязах, че нещо не е наред в настроението. Попитах директно. Тогава той изплю камъчето, че не се чувства удобно. Защото е сигурен, че аз съм изпратен в отдела, за да уволнят него. И да оглавя отдела, като по-млад и по-образован. Тогава го успокоих чрез клетва в децата си, че „Народна армия“ не се вписва в амбициите ми за развитие. Така и стана. На 15 март Людмил Неделчев ме покани в „Труд“ и същия ден, в 14.30, се представих на Тошо Тошев, като около 14 часа за 5 минути бях напуснал „Народна армия“.
КЪДЕ СА ПАРИТЕ?
Като новобранец в спортния отдел ми дадоха незначителен за общия интерес спорт. Спортна акробатика. Но аз съм така устроен, че мога да превърна всеки в най-важен. Та пиша едни десетина реда по плана, направен от самия него и давам на Сашо да прочете. Той буквално се изправи: „Ама какво е това?“. Обясних му, че е несгода на федерацията с БСФС/днес ММС/, за едни пари. Той се разсмя. Бяхме само двамата и ми разказа защо се е сепнал. Построил си къщата и поканил някои от колегите да почерпи. Мъжете се отделили на една страна, жените на друга. В женския сектор съпругата на Отговорния секретар изразила мнение пред съпругата на Сашо, че журналистите от спортния отдел получават много по-високи хонорари и е нормално да си построят хубава къща. Посреднощ изпратили хората и когато затворили и след последния, жена му го притиснала и изкрещяла: „Къде са парите?“. Оказало се, че в продължение на 30 години тя не е знаела, че освен заплата се получават и хонорари. Неговите обяснения били приблизително, като във вица с изплащането на картечница от казармата.
КАК САШО ЗАМИНА ЗА СВЕТОВНОТО В ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ 1974 ГОДИНА
Разказвал ми го е лично. През 1974 година, на световното първенство в Германия участва и България. Освен спортните издания и телевизията, най-влиятелните четири вестника по това време са: „Работническо дело“, „Отечествен фронт“, „Земеделско знаме“ и „Народна армия“. От спортните отдели на другите си уредили командировки, а на Сашо отказали от Финансовото управление на МНО. Разказваше, че големият Иван Строгов от „Отечествен фронт“ много го е гъбаркал за това. Тогава Манов решил да направи отчайващ, но добре пресметнат ход.
Научил, че министърът ще бъде на мача Спартак Плевен – ЦСКА, защото преди това ще посети военно-въздушното училище в Долна Митрополия. Когато отишли на стадиона, Сашо започнал да пуши и крачи нервно. Тогава Армейски генерал Джуров го попитал какво го измъчва и дали може да му помогне. Сашо стрелял директно с гаубицата, като казал на министъра, че дори и той не е в състояние да му помогне. Естествено този пресметнат ход жегнал Джуров и той поискал съвсем сериозно да узнае причината. Тогава Сашо му обяснил, че не може да понесе унижението към авторитета на вестника. Защото той може да няма такова политическо влияние, но армията е на народа, а спортните колони са страст и очакване за цялата армия. Минута по-късно Армейски генерал Джуров вече се е разпоредил на другаря Манов да бъдат отпуснати средства и той задължително да замине, а при пропуски ще държи лично отговорни задължените.
АЗ ИЛИ САШО МАНОВ ПРЕСАТАШЕ НА ЦСКА
Пътувахме за мач срещу Хамбургер по договора на Лечков. 25 януари 1995 година. Все още бях в „Труд“. Във въздуха, по посока Хамбург, предложих бизнес-план. Той беше приет много бързо, а и имаше идеи в тази посока. На 19 февруари 1995 година се роди първото в историята на българския спорт Акционерно дружество. ЦСКА АД. И аз напуснах вестника, за да оглавя екипа. Отново бяхме заедно със Сашо. Той пресаташе.
Когато най-сетне, след две слаби години дойде ред да играем евротурнири се разбра, че той не е адекватен на динамичните изисквания, още повече не говореше никакви чужди езици, ако не изключим на доста начално ниво руски. Тогава обаче аз поемах нещата в мои ръце и никой не разбираше каква точно става. Помагаше и Руми Иванова от Международния отдел. На два пъти получих предложение да го заменя. На два пъти отказах. Но финалният ми, трети отказ беше публичен, което пък му изяде главата.
Когато трябваше да ударим Литекс на полуфинал през 1998-а, заради нередовното използване на Радостин Кишишев в мача за Купата на България, аз поех задачата, а Сашо водеше пресконференцията. Огромен интерес. Приключих темата светкавично, защото никой до този момент не знаеше, че имам точни копия на укритата в БФС документация от ФИФА, забраняваща на Кишишев да се състезава при завръщането си в България. Бурса ми ги изпрати услужливо. Тогава ме попитаха вярно ли е, че аз ще бъда новият пресаташе на клуба. Отговорът ми бе приблизително: „Аз съм последният ученик на Сашо и нямам никакво намерение да го убивам, като заема мястото му. Той си върши работата прекрасно и не виждам причина да не продължаваме да се учим от него.“ На четири очи ми благодари. Но седмица по-късно вече имаше нов. Отказах да се поинтересувам дали той е атакувал веднага след пресконференцията или са го потърсили. Възможни са и двата варианта. И все пак Сашо остана. В музея.
ТЪЖНАТА ИСТОРИЯ НА САШО И ЗАЩО НЕ Е КАЗВАЛ НА НИКОГО ТАТКО.
Александър Сергиев Манов е роден на 16 октомври 1928 година в Лом. Когато се родил, неговият баща влязъл в затвора по политически причини. Бил преследван за убежденията си земеделец. Не лежал дълго и излязъл, събрал приятели да почерпи. Политически опонент го убил на място. Без последствия. След 9 септември 1944 години, Сашо, все още непълнолетен, присъства на екзекуцията на убиеца на баща си. Не съм сигурен, че това е за всеки. Още много неща преживя той. Но обичаше живата, семейството си, обожаваше дъщерите и внуците си.
МИР НА ДУШАТА ТИ, САШЕ!
СБОГОМ!
