Въпреки пандемията и ограниченията, днес галерия КООП в София отваря врати за публика
Може да се каже, че той притежаваше особен професионален и нравствен максимализъм. Напълно съзнаваше високата отговорност и мисията на художника в съвременното общество, но заедно с това беше наясно и с факта, че когато говорим за визуални образи, е уместно да имаме предвид по-скоро посредническата роля, а не егоцентричната самоизява на автора.
Банална истина е, че по правило оценяваме близките си и в частност хората на изкуството post mortem. В случая тази максима важи с пълна сила. Пред нас е удивително по значимост и по обем творческо дело, на пръв поглед разнолико, разнопосочно, но всъщност удивително монолитно и цялостно в своето полифонично звучене.
Няколко неща правят впечатление и следва да бъдат специално подчертани. Преди всичко – впечатляващата „отвореност” на автора към историята и съвремието на изкуството, жадният за познания поглед и същевременно винаги проникновената осмисленост в преживяването, в усвояването и в творческото „четене” и „препрочитане” на уроците на графиката в многовековния й път на развитие. Може да се каже, че това е дълбоко, принципиално уважение към класическите традиции. Атанас Василев в пълна степен притежаваше таланта да извайва различни по характер образи като своеобразни знаци-символи на дълбоките мисловни пластове, които съставляваха самата същина на творческата му натура, на неговия пластичен мироглед. Защото за него рисуването освен любов и радост беше и сериозен, отговорен труд. Безспир търсеше и откриваше експресивните характеристики на графиката – като се започне от класиката (Рембранд, Домие) и се стигне до модерното изкуство (Пикасо). От универсални, при него тези характеристики се превръщаха в нещо дълбоко личностно, вътрешно преживяно и почувствано, без при това да губят нищо от своето общочовешко значение.
Мястото на Атанас Василев в съвременната българска графика като един от най-талантливите и най-достойните следовници на традициите, завещани от такива колоси като Б. Ангелушев и И. Бешков, засега остава незапълнено.
АТАНАС ВАСИЛЕВ е роден на 1 август 1942 г. в Горна Оряховица. През 1969 г. завършва Художествената академия в София, специалност Илюстрация и оформление на книгата при проф. Веселин Стайков. Участва в общи художествени изложби в страната и чужбина, в международни биеналета и триеналета на графиката в Любляна, Фредерикщад, Сао Паоло, Баден Баден, Интерграфика – Берлин, Брадфорд, Шамалие, Банска Бистрица, Сент Николас.
