Пламен В. ПЕТРОВ
Миналата седмица наблюдателни жители на Велико Търново подадоха сигнал за започналите кощунствени строителни намеси върху Художествена галерия (ХГ) „Борис Денев“. Възмущението дойде от това, че автентичната дървена дограма се подменя с пластмасова, нещо повече – дори растерът ѝ е нарушен (вертикалната шпроса отсъства).
Съвсем логично се явиха редица питания: сега ли е точно времето за ремонт – посред зима, и какво се случва с произведенията, които се намираха в експозиционните зали? Всъщност дали произведенията са в изложбените зали или навън, всеки, който е бил в галерията, знае добре, че няма голямо значение.
От години покривът на сградата течеше и ако влезеш да разглеждаш постоянната експозиция, ако въобще има кой да ти отвори, в някой дъждовен ден или когато снеговете се топят, ще видиш множество кофи и легени, пръснати в залите като своеобразна арт инсталация. Инсталация, при която, прескачайки кофи, разглеждаш картините на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Борис Денев и на десетки други изтъкнати български художници. Уви, това не е инсталация, а индикация. Индикация за безхаберното дългогодишно управление на институцията. Покривът ѝ тече, а паркетът, с който е покрит подът, през лятото скърца като във филм на ужасите, а през късната есен и ранна пролет придобива образ на вълнуващо се море. И всичко това обгърнато от полепваща по дрехите влага.
Ето защо предприемането на ремонтни дейности е повече от похвален жест. Но първият видим резултат от започналата смяна на старата дървена дограма с нова пластмасова е повече от притеснителен. Смущава и фактът, че ремонтът се случва сега, когато навън предстоят снегове. Едва ли декември, предколедно, е най-доброто време да изтърбушиш една сграда. Логично се явиха и подозрения, че има нещо гнило не само в Дания, но и в ремонта на ХГ „Борис Денев“.
Стартирането на ремонта бе обявено още в края на месец май тази година, когато от общинската администрация оповестиха, че „един от символите на Велико Търново – Художествената галерия „Борис Денев“, ще бъде ремонтиран от „една от най-големите строителни компании в региона – „Планекс Инфраструктура“ ЕООД“. На 22 май беше заявено, че „в момента приключва проектирането, след което ще започне и самото обновяване на сградата“. Очевидно дълго и сложно ще да е било това приключване на проектирането, както бе дълго и самото стартиране на проекта.
Припомняме, че финансирането на инициативата е осигурено по международния проект „Изкуство и култура – общи трансгранични активи в подкрепа на устойчивото развитие на туризма“. Той се реализира в партньорство с Община Калафат, Румъния, и с Фондация „Лице за изкуство и култура“ – Плевен, а финансирането е по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020. Общината подписа договора с финансиращата организация още през септември 2018 г., но обявяването на обществената поръчка за изпълнението на ремонта бе проточено чак до януари 2020 г.
Изобщо, колкото и да не е мнителен човек, няма как да не се запита какво толкова се случва, че превръщането на галерията от миришещ на мухъл соцмузей в съвременна културна институция се бави така? А изведнъж модернизацията започна, и то докато навън вече зимата настъпва. Учудва и фактът, че отминалото лято не бе употребено за стартирането на ремонтни дейности. И то тъкмо в тази пандемична година, когато туристическият поток бе силно ограничен.
Великотърновчани може и да се възмущават, може и да задават въпроси, но както на национално ниво, така и в местната общинска управа изобщо не се вълнуват от това. Градоначалникът и неговият екип, вместо да обяснят случващото се, вместо да се опитат да дадат отговори на поставените въпроси, във вторник (16 декември) разтегнаха патетично-бюрократичен локум, обяснявайки витиевато, че „условията за опазването, съхранението и популяризирането на близо 5000 произведения на изкуството във Велико Търново ще се подобрят чрез реализирането на проект за обновяване и прилагане на мерки за енергийна ефективност на Художествена галерия „Борис Денев“.
И всичко това, след като предишния ден (15 декември) бе организиран публичен дебат, в който участие взеха редица експерти – главният архитект на града (арх. Николай Малаков), авторът на идейния проект за инициирания ремонт на галерията (арх. Юрий Любомирски), главният инспектор при регионалния инспекторат към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерството на културата (арх. Милен Маринов) и др. Модератор на срещата бе Михаил Заимов, който се опита интелектуално да се гмурне в дебата, но за съжаление всичко остана на повърхността.
Както обикновено се случва в подобни дебати – те се инициират от хора, които имат добри намерения, но уви, не и необходимите професионални компетенции. Нещо повече – дебатът се разтвори в общи съждения с елементи на наукообразност, дитирамби и историческа ретроспекция за това колко е красива сградата; колко значимо е делото на архитекта, проектирал реконструкцията през 80-те години на миналия век; как тази сграда, която е един от „символите на града“, трябва да бъде регистрирана като паметник на културата; и как Министерството на културата работи прекрасно с местната управа. И още, и още, а всеки опит на други двама участници в дебата – арх. Драгомир Данков и адвокат Калоян Янков, да артикулират конкретните проблеми по проекта за ремонт на ХГ „Борис Денев“ беше маргинализиран с общи разговори. Въпреки това от проведената във виртуалното пространство публична среща станаха ясни няколко много важни неща:
– В проекта, по който се работи от години и който вече е подаден към фирмата изпълнител, има грешки, които са останали некоригирани.
– Монтираният нов прозорец се оказа част от тези грешки и по думите на главния архитект на Велико Търново арх. Юрий Любомирски те ще бъдат коригирани. Казано по друг начин – инсталираният нов пластмасов прозорец ще бъде демонтиран и преправен.
– С изпълнението на проекта се цели повишаване на енергийната ефективност на сградата, което налага подмяната на цялата инсталация за отопление и вентилация, както и топлоизолиране на сградата от вътрешната страна.
– Топлоизолирането ще бъде осъществено с експандиран пенополистирол (EPS), което за всеки грамотен строителен инженер е предпоставка за последващи проблеми с осигуряване на микроклимата във вътрешността на сградата и експлоатацията на стените, което за сграда с функция на галерия е от съществено значение.
– Ще се реализира – или вече е започнало такова, не стана ясно – вътрешно изтърбушване на сградата, при което голяма част от съществуващите интериорни елементи, в това число и старите дървени врати, които безспорно имат своите естетически достойнства, ще бъдат демонтирани и заменени с „пластмасови“. Но пък съществуващият паркет ще си остане неремонтиран въпреки немалкия обем строителни процеси, които ще се извършват във вътрешността на сградата и го застрашават от компрометиране.
Междувременно, докато течеше дискусията, клакьорстващият местен вестник „Борба“ излезе с публикация по темата, обявявайки, че „Новата дограма на регионалната галерия „Борис Денев“ е с визията на старата, но от най-висок клас“. В статията се пояснява още, че след като екипът на вестника се е запознал в детайли с проекта за ремонта на галерията, е установил, че всъщност всичко се оказва „много шум за нищо“.
По-голямата част от състава на Общинския съвет във Велико Търново също счита, че проблеми с ремонта на сградата няма. На състояло се на 17 декември заседание общинарите отхвърлиха желанието на адвокат Калоян Янков, общински съветник от групата на обединението „Демократична България“, в дневния ред да бъде включена темата за ремонта на галерията. Според арх. Драгомир Йосифов, общински съветник от квотата на ПП ГЕРБ, това искане е неоснователно, защото от проведения на 15 декември дебат е станало ясно, че по ремонта на галерията „няма никакви нередности“. Очевидно според арх. Йосифов фактът, че в проектите, подадени към изпълнителите, има грешки, не е смущаващ, нещо повече – той е в рамките на нормалното.
Друг общински съветник, който защити включването на въпроса за ремонта на галерията в дневния ред на заседанието, бе Валерия Дончева, която е общински съветник от групата на БСП, АБВ, „Движение 21“ и е председател на Постоянната комисия по образование, култура и наука към Общинския съвет във В. Търново. По думите на г-жа Дончева темата е важна, защото има „огромен публичен интерес“. От друга страна, според нея проблемът е във видимите резултати от започналия ремонт, а те са възмутителни.
В отговор на това Общинският съвет отхвърли исканията на В. Дончева и К. Янков, а председателят на Общинския съвет г-н Венцислав Спиридонов от ПП ГЕРБ иронично отбеляза, че е гледал дискусията във вторник, която по думите му е била „дискусия на дискусията“, и поясни, че има чувството „че гледаме един филм. Филмът „За кожата на едно ченге“. Ние гледаме филма за продължителността на един депутатски мандат. Ако някой иска да стане депутат и това е целта на занятието, с която да се спре животът във Велико Търново – аз не бих се съгласил“, а сетне – все в същия назидателно-остроумен тон прочете думите на американския психотерапевт Еверет Шостром: „Стилът на живота на манипулатора се строи на четири кита: лъжа, неосъзнатост, контрол и цинизъм. Стилът на живота на анализатора се гради на честност, осъзнатост, свобода и доверие“.
В петък (18 декември) в сутрешния блок на Нова телевизия бе осъществено живо включване от пространството пред сградата на ХГ „Борис Денев“ във Велико Търново. В него участие взеха общинските съветници Калоян Янев и арх. Драгомир Йосифов, както и главният архитект на града – арх. Николай Малаков. От проведения няколкоминутен дебат стана ясно, че поставеният пластмасов прозорец, който във вторник арх. Николай Малаков обяви, че е сбъркан, всъщност не е сбъркан, а е просто шаблон за уточняване на детайлите и габаритите при изпълнението на другите прозорци. И за да няма обърквания, на шаблона бе залепена бележка със следното съдържание „Това не е проектният прозорец“. Или казано по простичко – всичко е съвсем като в случая с онзи строеж на хотел на плажа „Алепу“, който се оказа, че не е това, което виждаме, а само укрепваща подпорна стена. С други думи, досущ като в сериала „Туин Пийкс“ – совите не са това, което са!
Драги градоначалници и Вие, г-н председателю на Великотърновския общински съвет Венцислав Спиридонов, и вие, клакьорстващи на местната управа медии, всичко това би могло да се възприеме като част от комедиен сериал, ако не беше цинично, нали?
Разиграващият се през последните 10-ина дни маскарад на старопрестолните властимащи е не само циничен, но е изпълнен и с множество лъжи, а за да сме политически коректни, нека ги назовем недомлъвки. Очевидно цялата местна власт отказва да осъзнае, че проблем с ремонта на ХГ „Борис Денев“ има. И ако той не бе фокусиран от случаен минувач просто защото е видим на фасадата на сградата, можем да се обзаложим, че поставеният пластмасов прозорец нямаше да е шаблон. Да, нямаше да е шаблон, а щеше да е прекрасно изпълнен прозорец от „най-висок клас“, за какъвто беше обявен от някои по-рано през седмицата.
Така адекватният и напълно резонен разговор за ремонта на ХГ „Борис Денев“ се оказа омотан в шаблони и цинизъм, задушен от партийно мотивирани престрелки. И всичко това се случва с изключителното съдействие на Община Велико Търново, чието ръководство не иска да разбере, че в основата на създалото се обществено недоволство стои безкрайното неглижиране на проблемите. А в старата столица, както на толкова много места в страната – те дебнат отвсякъде.
Въпреки „дългогодишните хоризонти“, от които заявяват, че се движат управниците на града, през последните десетилетия това доведе до съсипване на архитектурния му образ. Доведе до рухването на множество сгради по старата ул. „Гурко“. До обезличаването на наследеното минало. Именно на настоящото управление дължим и изтърбушената днес сграда на бившето кино „Полтава“, която наскоро дори бе вписана в Бялата книга на българския архитектурен модернизъм. Очевидно за общинската управа всичко това е хоризонт, но не на опазване, а на унищожение.
С право жителите на града се тревожат за инициирания ремонт на сградата на ХГ „Борис Денев“. Да, такъв е повече от нужен! Но няма как да не безпокои фактът, че той се реализира като че ли от нахлузили обущата на манипулатори общинари, някак привидно задкулисно – с недомлъвки, с разноговорене, с цинизъм. Реализира се на фона на множество обекти във Велико Търново, които или тънат в разруха, или техните детайли и идентичност са така „запазени“ след ремонтни дейности, че са станали неразпознаваеми.
Но че изразеното публично недоволство има смисъл, е повече от видно – все пак монтираният пластмасов прозорец от „най-висок клас“ се оказа шаблон, който няма нищо общо с „проектния прозорец“. Уви, прозорецът е видимата страна на провеждания ремонт на ХГ „Борис Денев“. Какво обаче се случва във вътрешността на сградата? Едва ли ще разберем преди всичко да е приключило, както толкова много пъти преди. Дано все пак сме приятно изненадани, въпреки че има всички основания да се съмняваме както в проектните решения, които може да се окаже, че отново са сбъркани, така и в качеството на извършваната работа. Дано!
Но… както се казваше в онази песен: А дано, ама надали!
Р. S.
В този текст изобщо не повдигаме въпроса къде и как в момента се опазва колекцията от 5530 движими културни ценности, които стопанисва екипът на ХГ „Борис Денев“. Изобщо не се фокусираме върху темата за управлението на институцията през последните години, което обособи тази галерия в музей на отсъствието. Изобщо отказваме да мислим за мястото на Министерството на културата в целия този разговор за някаква си сграда, за някакви си движими културни ценности.
