От началото на следващата година Община Пловдив става стопанин на Епископската базилика на Филипопол като обектът на този етап все още е държавна собственост. За това се споразумяха кметът Здравко Димитров и изпълнителният директор на Фондация „Америка за България“ Десислава Тальокова в онлайн среща вчера. В нея се включиха също зам.-кметът по култура Пламен Панов, зам.-кметът по общинска собственост арх. Невена Балчева.
Здравко Димитров поиска да бъдат уточнени конкретни срокове за последните стъпки, преди обектът да бъде предоставен за управление на ОИ „Старинен Пловдив“. До края на годината Общината ще подаде официално писмо, с което изразява готовност от 1 януари 2021 г. да поеме разходите за заплати и консумативи, които досега се плащаха от фондацията. През януари ще бъде подготвена и цесия, с която Община Пловдив ще придобие археологическият обект, изграден със средства от Фондация „Америка за България“.
Същинското влизане във владение на Епископската базилика ще стане, след като от Министерството на културата предоставят на Община Пловдив собствеността на сградата. Всички документи вече са изпратени в министерството. Арх. Невена Балчева поясни, че на този етап на Община Пловдив са прехвърлени за управление археологическите находки в базиликата. Договорът е в сила от 2015 г., като срока му изтича през 2025 г.
Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г. Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.
Базиликата е широка 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура – централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния кораб се издигал украсен с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството).
Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре запазената част от сградата. Правени са на три етапа, образуват два пласта и имат обща площ от 2000 кв.м.
Църквата била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.
Но историята на мястото е много по-богата и обхваща поне 12 века.
Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Епископската базилика на античния Филипопол заема централно място и в съвременен Пловдив. Тя е в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“ – един вечен пример за приемствеността на духовните идеи, които се предават от поколение на поколение през вековете.
