Къде изчезна бившият премиер Жан Виденов? Този въпрос вълнува медиите от няколко месеца след фалита на Европейския колеж по икономика в Пловдив, където доцентът и доктор по икономика и философия Виденов бе преподавател дълги години, след като напусна голямата политика.
Едни медии го пенсионираха, слухове едва ли не го пратиха в манастир и го замонашиха. Доскорошните колеги на бившия премиер не знаят къде е той, нито с какво се занимава. Телефонът му е изключен. А истината научи вестник „Галерия“от негов много близък виден бивш съпартиец от годините на „Позитано“ 20, а след това и колега в Града под тепетата.
Тежки удари сполетяват Жан през последната година и половина. В много кратък интервал от време бившият премиер губи родители и близки. Най-напред от този свят си отива майка му, след това – и брат й, вуйчото, когото Жан много обичал. А два дни след 60-ия си юбилей на 22 март миналата година Виденов погребва и баща си.
Бай Васил Виденов умира на 14 февруари 2019 г. на достолепните 92 години. Изрично пожелал да бъде кремиран. На 40-ия ден от кончината му урната с праха му бе положена на централните гробища в Пловдив. Денят се пада 24 март и естествено синът в знак на траур не празнува юбилей.
Родителите му си отиват поради напредналата възраст, но за него това е голям удар. Тези травми не минават.
Втори удар за Жан е фалитът на Европейския колеж в Пловдив. Той е един от основателите му и остава там до последния момент, защото е не само преподавател, но и администратор – главен секретар. Наричали са го „ректора в сянка“. Успех за доц. Виденов е, че успява да уреди частните студенти да не съдят ръководството. Най-напред организира последни държавни изпити, за да може повече студенти да завършат, а накрая една малка група е пренасочена към други ВУЗ-ове.
Той прави няколко опита да установи сътрудничество с висши училища от чужбина – с Македония, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина. Имало е опит и с Турция, но Ердоган казал, че не го интересуват български дипломи. Екзотично негово хрумване е да се търсят студенти и в Индия – Виденов два пъти ходи до Делхи – просто решил, че трябва да се опита. Тези опити за сключване на договори с чужбина не успяват и накрая собствениците на колежа го закриват поради липса на предмет на работа.
Жан преживява много тежко фалита на Европейския колеж. Държи се като човек, чийто кораб потъва, а той трябва да доплува до спасителния бряг, без да знае дали ще успее. В основите на колежа е вложен и неговият труд, той е един от създателите му. Освен че е преподавател през цялото време, много рано започва да разработва курсове, хваща се и с администрация. Какъв ли не е бил. И изведнъж – губи работното си място.
Жан Виденов преподава два предмета. Първият е доста интересен – „Управление на европейски проекти в България“, и е разработен изцяло от него. След това започва да преподава „Управление на кризи“. Става доцент и доктор по философия.
Като преподавател бил изключително взискателен и педантичен, а шестиците при него били рядкост. Виденов е словоохотлив пред студентите, но мълчалив пред медиите. Избягва и публичните изяви. Той никога не говори за миналото, но икономическите му анализи се припокриват със случващото се в момента.
Междувременно го канят в Пловдивския и във Варненския свободен университет. Вероятно той ще се появи или в един от двата, или и в двата. Докторската му работа е във Варненския университет и там има добри позиции, както и в Пловдивския.
Неприятното участие в ликвидационния процес на колежа вероятно му е писнало и той се е покрил някъде. Може би във вилата си в Марково над Пловдив, където и друг път се е усамотявал. Сега пише труд за професор и голяма докторска дисертация. Затова не отговаря по телефона на никого, казват неговите приятели. Виденов се отнася доста иронично към тези трудове, но като са му казали, че по-нататък кариерата му ще върви само под такъв знак, той ще седне и ще напише нещо. Жан прави научна кариера и целта му е да стане професор. Има време до пенсия, а и след това може да бъде канен като хоноруван преподавател, дори и на трудов договор.
Малцина допускат, че пише мемоари, тъй като няма съзнание за възрастен човек. Може би някога и това ще стане, но сега се е посветил на научната си кариера. На 61 години човек не е за пенсиониране, смятал да работи още дълго. Имал вид на зает човек, казва колегата, който е един от последните, видели го, преди да заживее като отшелник.
Иначе Виденов се радвал най-много на успехите на сина си, който е успешен млад архитект. Наследникът му Васил, който носи името на дядо си, е на 29 години и е завършил архитектура. От няколко години живее в София и вече е част от екипа на голямо архитектурно студио, чийто собственик и основател е бившият главен архитект на Столичната община Петър Диков. Колегите на Васил споделяли, че визуалната прилика с баща му е поразителна най-вече заради сините очи.
