Преди 31 години, на 14 декември 1989 г., в София се провежда исторически протест. На него за първи път се чу немислимото дотогава „Долу БКП”, лозунг, който прозвуча като светотатство в края на 45- годишното управление на комунистическата партия, започнало с преврата на 9 септември 1989 г. И с още нещо този митинг ще остане в историята – държавният глава Петър Младенов призова „По-добре танковете да дойдат“.
Поводът за митинга на 14 декември бе обявеното от новата власт премахване на прословутия член 1 на т.нар. Живковска конституция от 1971 г., който циментираше ръководната роля на БКП в обществото во век и веков. И На 14 декември хората пред парламента очакваха това отменяне на чл. 1 да бъде обявено. Оказа се обаче, че според конституцията това трябва да стане в едномесечен срок. И когато това бе съобщено, започнаха бурните протести и скандиранията „Долу БКП”!
Същият ден в ранния следобед започна шествие на Независимото студентско дружество с искане за автономия на университетите. Спонтанно се образува жива верига край Народното събрание, към която се присъединиха граждани. Исканията се увеличиха, започнаха скандирания за незабавното премахване на член 1 от Конституцията. Недоволните викаха: „Долу член първи, веднага!“ и „Долу БКП”, „За да има мир – БКП в Сибир” и отказаха да си тръгнат. Протестиращите бяха около 150 хиляди, те оградиха сградата на Народното събрание отвсякъде, а хора имаше чак до кръстовището на бул. „Цар Освободител” и „Раковски”. Протестиращите се увеличаваха, еуфорията растеше, очакването, че нещо ще се случи – също. Еуфорията и гневът бяха непознати нови състояния в дундурканата в обещания за светло бъдеще 45 години България, които наелектризираха всички, въпреки студа в този зимен ден. Страхът постепенно изчезна и заради някои екстремистки прояви сред множеството се появи основателно усещането, че може да стане нещо страшно.
Ръководителите на СДС, който тогава е още в пелени, едва на една седмица, се опитаха да успокоят напрежението. Големият проблем обаче бе, че на площада нямаше звукови уредби. Преди това през деня всички оратори, които се опитваха да говорят –Желю Желев, Христофор Събев и Константин Тренчев, говореха по едни малки мегафончета и почти нищо не се чуваше. Целият площад скандираше: „Както вчера, микрофон!“. Защото предишния ден, на 13 декември, имаше голям митинг на БКП пред БНБ и площадът беше озвучен.
Към 19.30 ч. от сградата на Студентския дом лидерът на опозицията Желю Желев призовава: „Трябва да победим нашите противници преди всичко с високата си политическа култура, както победиха гражданите на ГДР и Чехословакия. И за да покажем, че ние действително притежаваме тази по-висока политическа култура, утре елате пак в 17 ч., за да чакаме и да видим отмяната на целия член 1 от сега действащата конституция. Лека нощ!“.
Хората обаче отказаха да си тръгнат. През целия ден вътре в парламента народните представители са чували какво става на площада. Точно в този момент от Народното събрание излязоха няколко депутати, между които Станко Тодоров и Нешка Робева, които бяха станали народни любимци заради критиките си към Живков. Липсата на озвучителна техника обаче и на тях изигра лоша шега – никой не го чу какво говорят. Площадът се тресеше от скандирания и освирквания.
Появи се и новият Първи Петър Младенов, ограден от гардовете на УБО. Той излезе в най-неподходящия момент, когато вече беше създадено напрежението. „С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта“, заяви Младенов по мегафон, обаче получи освирквания. По малката мегафонна уредба нищо не се чуваше. Младенов, свикнал на организирани аплодисменти и изживявайки се дотогава като герой след оттеглянето на Живков, бе шокиран, че хората го освиркват, хвърли мегафона и сърдит се обърна и оттегля назад.
„Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе „най-добре е танковете да дойдат“, разказва режисьорът Евгений Михайлов, който заснема тази реплика със своята видеокамера – един от най-скандалните записи в новата ни история. За тези реплика се води полемика чак до изборите за ВНС през юни 1990 г., СДС я включва в свой предизборен клип. БСП твърди, че е фалшификат и че Младенов, който на 3 април става председател (президент) на НРБ, бил казал „По-добре е Станко (Тодоров, б.р.) да дойде”. Назначена е комисия от 34 човека от най-видни специалисти по звук, картина, кино, криминалистика – от школата в Симеоново, инженери по видео и звук. Те направиха копие от оригиналния запис и го изследваха, за да видят дали има намеса. Накрая установиха, че категорично не е имало. Доказа се неговата автентичност. Лъжата на Младенов е доказана и на 7 юли 1990 г. той подава оставка след студентски протести, окупация на Алма матер и Град на истината на площада пред президентството.
Години след 14 декември 1989 г. се появиха критики на т.нар. революционери от втория ден, които не присъстваха на площада в този ден, че България е трябвало да постъпи като други бивши соц страни, които са вървели и вървяха пред България. Прозвучаха обвинения, че никой не е трябвало да мърда от площада, докато не падне омразният чл. 1, независимо дали ще ни плашат с танкове и сила. Бе основан и Граждански комитет „14 декември”, който проповядваше, че „на 14 декември в България е заченат тъй нареченият шантаж, известен като „ мирен и договорен преход” . И двете страни перестройчици-комунисти и перстройчици-некомунисти виждат бъдещето си застрашено. Виждат, че народът върви много по-бързо от тях, а единственият начин да защитят тесните си кастови интереси съзират в шантажа със страха”.
На тези пишман революционери, които в онзи мразовит ден на 14 декември 1989 г. са си стояли на топло в къщи, пиели са си греяната ракия и са си правели планове как да се мушнат в редиците на демократичните сили, но след като бурята отмине, бихме казали само едно:
Ами ако наистина танковете бяха дошли? Защото ето какво казва един от лидерите на СДС тогава Петко Симеонов, който е бил от организаторите на митинга: „На ул. „Московска“ имаше редица автобуси с барети, в съседни сгради е имало отрядници от софийските райони. Били са готови за действие при размирици. Репликата на Младенов „По-добре танковете да дойдат“, която научих минути след като беше произнесена, е многозначна. Защо танковете да дойдат казва той, а не „милицията да се намеси“? Много сериозен въпрос.
Наистина много сериозен въпрос…
