Борис КРУМОВ
Винаги съм казвал, че спортът в своята същност има стойност, когато всичко е феърплей. Джентълменството е много по-важно от победата, защото е в сърцевината на истинската надпревара. Това няма как да бъде разбрано от братята Пулеви, които се държаха като абсолютни Ганьовци по време на кантара преди двубоя за световната титла при най-тежките между Кобрата и Джошуа. Казвам братята, защото истинският провокатор за скандалите в залата с британеца се казва Тервел Пулев. Дори до голяма степен Кубрат не може да бъде винен за репликите на брат си. Реплики, които в действителност нажежиха обстановката.
Грозната сцена се разигра, докато Антъни Джошуа се качваше на кантара. Точно тогава той чу обидните подвиквания на Тервел и още няколко от булгаристанската група. Световният шампион, който до момента се държеше с уважение и по британски коректно към Пулев, за първи път се ядоса и тръгна заплашително към Кобрата. В същото време Тервел Пулев, който иначе си избира стари, дебели и грохнали съперници, за да се прави на боксьор покрай батко си, също реши да се изяви като мъж и имитира готовност да набие Джошуа. Не ми се мисли, ако нямаше охрана, на какво би заприличал Тервел Пулев при директен сблъсък с Джошуа. Ако въобще оживее.
Нетърпима за нормалните хора е селянията в грубите балкански форми, чиито ярки представители са братята, които иначе безнаказано се държат като бейове по софийските чалгаджийници. Да отидеш до Лондон, за да ти лъсне простотията, която обясняваш пред медиите с игра на думи, е цинично, нахално и провинциално. Но Тервел Пулев, който преживява луксозно покрай далеч по-талантливия си батко, едва ли е в състояние да проумее за какво става дума. Иначе довечера като българи сме за Кубрат и му желаем успех, но никога няма да кажем: „Мачкай, Кобра!“. Защото звучи досущ като онова „Булгар, булгар!“ на великия Алеков герой, който иначе се оказва клониран многократно.
