Найден ТОДОРОВ
Понеже знам, че много хора ще ме наскочат заради следващите ми думи, ще започна оттам, че когато излезе заповедта на здравния министър за затваряне в национален мащаб до 21 декември на организациите, осъществяващи концерти и дейност в сферата на музикалното изкуство, аз се подчиних на тази заповед въпреки тълкуването в медиите на културния министър. Направих го, защото знам, че едно общество се гради преди всичко с признаване на правилата и върховенството на закона, без значение какво е личното ни мнение по въпроса.
Също така в ръководената от мен Софийска филхармония бяха осъществени няколко проверки (познайте защо), които констатираха изрядността и безопасността в концертен комплекс „България“ (доколкото такава въобще е възможна, след като така или иначе вече сме се родили и живеем на тази планета, на която дори динозаврите са загинали).
Освен това всеки, който е поискал да бъде освободен от работа в институцията, която ръководя, поради притеснения за здравето си, е получил моето съгласие и одобрение. Дори когато съм осъзнавал различни мотиви зад съответното искане.
И накрая – надали има българин, който да е минал през толкова PCR и антигенни тестове, колкото съм правил аз. Последният PCR беше преди 5 дни, следващият е утре сутринта. Не го правя от страх за здравето си, а защото, пътувайки и работейки с много хора, бих могъл да се заразя и преди да го разбера, да заразя друг човек. Впрочем аз съм в рисковата група. Но искам да работя, защото за мен това не е работа, а начин на живот. Това, което е важно за мен, е – ако пострадам аз, да не пострадат и други около мен.
И СЕГА МОЯТ ПРОБЛЕМ:
В целия свят хората на изкуството протестират, че не им се дава възможност да работят заради кризата. Театрите и оркестрите, които могат да си го позволят, работят, макар и без публика – подготвят премиери, осъществяват записи за бъдещи дискове, излъчват концерти на живо без публика. За повечето от тези хора изкуството е начин на живот, а фактът, че получават и заплата, е бонус. Въпреки това въпросът със заплащането съвсем не е маловажен – живеем във време, когато ако нямаш приходи, няма значение колко си добър, пак ще умреш от глад. Хората са в ужас, че Метрополитън – една от най-големите опери в света – съкратиха своите артисти, с опция да върнат повечето от тях на работа следващата есен – година и половина след съкращението им – ако са оцелели. Междувременно една трета от оркестъра вече напуснаха Ню Йорк и някои от тях си смениха професиите. Само преди дни музикантите от Нюйоркската филхармония се съгласиха да намалят тежко заплатите си. Повечето от оркестрите и оперите в САЩ следват примера на тези две най-големи организации, като в повечето състави артистите получават част от заплатите си или просто се водят на работа, без да бъдат заплатени, с надеждата някога нещата да се оправят. Ако оцелеят дотогава.
В България хората на изкуството пуснаха петиция, че не искат да работят. А можеха да пуснат петиция с искане за максимално безопасни условия на работа. Но те решиха да използват паметта на един голям човек и прекрасен певец, за да привлекат повече съмишленици за идеята си за затваряне на изкуството. Както някои обясниха, защото можело и без него в момента. Ако сега може без него, скъпи колеги, значи винаги ще може без него!
Германия гласува рекорден бюджет за култура от над 2 милиарда евро за 2021, заради борбата с Covid-19, Турция откри преди няколко дни нова концертна зала, като откриването беше изместено с няколко месеца по-рано, за да повдигне духа на обществото, да им вдъхне надежда, че нещата отново ще бъдат добре – всичко това при зверски мерки за здравословна безопасност. Виенска филхармония реши да осъществи Новогодишния концерт без публика, но да го осъществи, защото изкуството е последната утеха на хората в беда.
Нормално е да се страхуваме. И ако се чувстваме несигурни, важно е да спрем, за да запазим и физическото си, и психическото си здраве.
Убеден съм, че нито един директор не би задължил артист да работи, ако той се страхува за здравето си и предпочита да остане вкъщи (разбира се, различна е ситуацията, ако решиш да караш карантината на почивка с приятели)!
Но да искаме да спрат другите, които искат да продължат, да пускаме публични лозунги към публиката да си връща билетите, да пускаме сигнал след сигнал до РЗИ (това се случва вече в повече от една институция), да излизаме с призиви за бойкот или да обвиняваме и обиждаме другомислищите, това не е мисъл за здравето, това е онази отвратителна част от миналия строй, който повечето от вас отричат, която бе част от неговия провал. Това което правите сега, ще доведе до дългосрочен отлив на публиката и в крайна сметка може дори да постигнете целта си за затваряне на институции. Само че не за две или три седмици.
Онези от вас, които в този момент ще ме нарекат убиец, каквито думи чух по повод други директори, те сега нека прочетат първите четири абзаца на моя пост.
Отново повтарям – никой няма право да задължи човек, който се страхува, да работи! Никой! И здравето винаги трябва да бъде водещ приоритет!
Но не е нормално да караме и без това обърканото ни общество да гледа с подозрение и негативизъм към гилдията на хората на изкуството!
Винаги съм смятал, че да се занимаваш с изкуство не е „работа“, а призвание.
С този пост никого не желая да обвинявам, пирамидата на Маслоу не е изсмукана от пръстите. Но нека не смъкваме обратно долу онези, които се опитват да се катерят по нея.
Текстът на Найден ТОДОРОВ е публикуван в социалния му профил. Найден Тодоров е директор на Софийската филхармония и е един от най-талантливите съвременни български музиканти, многостранно изявяващ се с ярки интерпретации в различни жанрове. Роден е през 1974 година в Пловдив, България. Първите си уроци по пиано получава на петгодишна възраст, а на 16 години прави диригентския си дебют. Голямо влияние върху формирането му като диригент са оказали Александър Владигеров и професор Карл Йостерайхер във Виена.
