Зорница ИЛИЕВА
Лидерът на опозиционната партия в РСМ партия ВМРО-ДПМНЕ бил казал, че „ако Зоран Заев е предложил нов проект на споразумение с България и то с отказ от т.н.македонски език, идентичност и история, това ще е поражение за македонската държава”.
Ама що за държава е страна, в която граждани оскверняват паметник на жертви на удавяне, в случая 15 души българи, в Охридското езеро? Толкова е примитивно такова действие, че да се говори за култура на такива люде просто е безмислено.
МВнР и кметът на Охрид се извинили за меко казано нецивилизованото отношение, ама опозицията иска оставката на премиера и организира протести в различни македонски градове. Е, не особено многобройни, ама защо да не се използва всеки случай, за да се атакуват управляващите и да се подгрява почвата за нови извънредни избори? Вътрешни дела, но този път в пряка връзка с български интереси.
В нашумяло интервю на премиера Зоран Заев пред български сайт той с прецизирани думи се разграничава от т.н.език на омразата, който е залял македонските медии след българското „не” за одобряване на рамката за преговорния процес за членство на РСМ в ЕС. Това на този етап, защото съмненията, че може София и Скопие в лицето на премиерите си да разиграват познат от хибридните упражнения сюжет за пред избирателите си и накрая да подпишат „една нова декларация без ясни критерии” /както се изразява Румен Радев/ не са напускали мислещите българи. Само, за да угодят на Берлин и да съхранят власт.
Нали DW вече написа, че „това е едно несръчно интервю, което обединява нацията в своеобразна истерия”. Знае се чий рупор е DW, ама доскоро го правеха по-интелигентно. А Зоран Заев просто поясни, че няма намерение да се меси във вътрешни дела на България, че почти 70% от жителите на Повардарието не подкрепят антибългарските истерии и че няма македонско малцинство у нас. Не говори и за „окупация на българската армия в периода 1941-44 година”, а за администриране на Повардарието.
То няма и как да е иначе. Защото V-та българска армия е навлязла след германците в т.н Южна Бановина, сръбска територия тогава и в състава й /само 15 хил / са били близо 50% местни жители. Посрещана е с цветя и викове в прослава на Царя Обединител Борис ІІІ. Инциденти е имало с партизаните на Тито, а не с местни жители. Фактите и документите говорят. Имаме ги.
Дали може да се вярва на думите на Зоран Заев? Едва ли, защото вече 3 години имаше много думи, предимно благи, но и никакви дела в последствие. Да не говорим за предходните 30 години!
С това интервю, може и поръчано, Заев играе наистина ва-банк, защото властта му е застрашена и само българското „да” може да го изведе на пътя за започване на преговорен процес за членство в ЕС и да го остави да управлява.. Да, ама България как ще защити своите исконни интереси? След като собствената му партия СДСМ, бивща МКП, не го разбира и половината й членове са против изказаните в интервюто мнения.
Ако това е отчаян опит да запази позиции, не е надеждна опора за София. Отмятането е сигурно. Дали София ще му повярва? Българите едва ли, но „експертите”, които сътвориха прословутия Договор за добросъседство може и да се омилостивят. Стана известен капацитетът им по темата. Както и внушенията на една национална телевизия и водещ, които упорито заемат позиции, противни на единомислието по въпроса в държавата ни.
София открито заяви, че няма доверие на Скопие, но в поредица предавания се настоява и дори плюе по становищата на експерти, които защитават българските интереси в спора с РСМ. То не бяха македонисти, защитници на човешки права и адвокати от Скопие на претендиращи за малцинство на жители от едни села в Благоевградско, на които им се дава думата и то с идеята сигурно да се представят за политически коректни или верни на идеите за плурализъм.
Факт е обаче, че двустранните отношения със Скопие навлязоха в нов етап и то още по-сложен. Дали ще се удържи на натиска? Няма гаранция като си знаем нравите на управляващите. Дали ще се стигне до анекс към Договора, за да има поне малка утеха, че се защитават национални интереси и то с подписи, никак не е сигурно при тези настроения в Повардарието. Макар и те да не са на всички.
На Зоран Заев скочиха не само от опозицията, но и членове на македонската комисия, която ще решава с нашите представители историческите и образователни проблемни въпроси между двете страни. Видно е, че нищо не работи по този Договор. Друго и не можеше да се очаква с неговия пожелателен характер. При колебаеща се СДСМ, сякаш воюваща с България ВМРО-ДПМНЕ, объркано общество и албански партньори, които могат само да кажат, че „Зоран Заев жертва политическа кариера в името на бъдещето”, няма как да се получи добър за България изход. Да не ги мислим много Повардарието. Имат си лобита на Запад, плащат на глашатаи, нидерландски хор пее официално на т.н. македонски език „Болен ми лежи Миле Попйорданов”, ама наследниците на този прочут род в София мълчат или няма кой да обясни на онези западняци за какво иде реч.
Берлин си има своите интереси, отстоява си ги. ЕС е разединен по доста теми, само РСМ му липсваше. Въпросът е София как ще излезе от ситуацията?Ще запази ли лице и достойнство? Или ще унижи повечето българи? 1/3 от които са с предци от Повардарието и Егейска Македония.
В очакване на Годо,както се казва.
