Старинен Пловдив ни примамва с многобройни архитектурни бижута и вълнуващи експозиции. Задължителни за посещение са популярните къщи и Етнографския музей, но някак малко встрани от тълпите остава единствената музейна фармацевтична експозиция в България. Тя е открита за посещение през 1981 г., но в къщата действително се е помещавала аптека в периода от 1872 г до 1947 г., която била сред най-модерно оборудваните за онова време. Самата сграда е построена в края на 1860-те години от д-р Джявало. Следващият неин стопанин е д-р Сотир Антониади, който е един от първите дипломирани лекари преди Освобождението. Сам завършил престижен медицински факултет във Виена, Антониади привнася в Пловдив най-добрите европейски стандарти в лечението. В приземието на къщата си той отваря малка аптека и към нея обособява кабинет, в който едновременно преглежда болните и им приготвя лекарствата, най-често от натурални съставки – билки, минерали и естествени мазнини. Впоследствие развива дейността, разширява оборудването и влиза в съдружие до момента, в който напуска Града под тепетата и заминава в Гърция.
Днес някогашната аптека е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“, за която ни разказват от сайта lostinplovdiv.com. Тя ни представя различните методи за приготвяне на извлеци, тинктури, как са се правели и лабораторни изследвания, представени са множество аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин.
Наредбата напомня старинно-романтичния стил от времената на възрожденския Пловдив. Къщата е градена масивно и има несиметрично разпределение. В жилищната част се влиза откъм малък кокетен двор. Той в по-голямата си част е покрит с каменна настилка, а в друга – обособен като лечебна градина с билки, подправки и декоративни растения. Тесен коридор и двураменно стълбище отвеждат към етажа за живеене. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти.
В една от стаите на първия етаж е направена възстановка на старите ахтарници (мястото, в което са се продавали и обработвали билките). Там са изложени експонати, свързани с лечебния процес – ръчни везни и кантари, хавани, апарат за дестилиране на вода, множество буркани, пълни с различни билки. В това помещение са запазени автентичните везни, използвани от аптекаря Методи Стратиев от Хасково, сподвижник на Левски. Голямо любопитство сред посетителите предизвиква и истинска метална каса, която е произведена през 1903 г, но работи и до днес.
В аптеката са запазени няколко оригинални дървени стелажа с орнаменти и дърворезба. Те са били доставени от Виена в края на XIX век. По лавиците е подредена т.нар. вазерия – съдове от кристал и порцелан за съхранение на медикаменти, мехлеми и лечебни етерични масла. Кристалните вазерии са с цвят опал, тюркоаз, изумруд и рубин. На почетно място може да видите и специално подредена т.нар. „царска вазерия“ с позлатени орнаменти. Тя е произведена в Берлин през 1890 г. и по-късно набавена от неизвестна старинна аптека, която е имала лиценз да произвежда и доставя лекарства за царското семейство. Навремето само по една аптека в град е имала такива права.
Към втория етаж на къщата води малко дървено стълбище със запазен в отлично състояние дървен парапет и вътрешен прозорец. В малкия вестибюл е чакалнята, обзаведена с изящна масичка и автентични столове с дърворезба. Тук може да се види и книгата „Лекарственик“ на свети Йоан Рилски, издадена през 1846 г. в Букурещ. Половината от изданието съдържа молитви, а другата половина – рецепти, които и до днес се използват в народната медицина. По стените са окачени оригинални дипломи на магистър-фармацевти от онова време, завършили в Полша, Чехия, Австро-Унгария, Франция.
В друго помещение пък се пазят най-различни колби, епруветки, дестилатори, микроскоп, везни с тежести, които са били в помощ на лечителите от онова време.
Цялостното усещане при посещение е за мистично място, което ни потапя право в една отминала епоха, която днес поради безспорния научен прогрес ни се струва адски далечна.
