Днес и утре са премиерните спектакли на пиесата на Харолд Пинтър „Завръщане у дома“ на сцената на Малък градски театър зад канала. В режисьорският прочит на Явор Гърдев са въвлечени актьорите Владимир Пенев, Деян Донков, Емил Котев, Мак Маринов, Каталин Старейшинска и Пенко Господинов. Преводът на текста е на Галина Томова-Станкева, костюмите и сценографията са на творческия дует Свила Величкова и Ванина Цандева, а музиката на Калин Николов.
Пиесата на Харолд Пинтър е написана през далечната 1965 г. и нейната първа премиера на сцената на МГТ „Зад канала“ е на Стоян Камбарев през 1991 г. Според театроведи пиесата “Завръщане у дома” е не само едно от най-емблематичните заглавия от втория период от развитието на Пинтър като драматург, но и единодушно се счита за неговия най-добър текст. По думите на Камелия Николова в нея драматургът отнема и последната възможност на човека да намери някаква сигурност за себе си. Ако за персонажите от ранните му пиеси домът е отчаяно желаната и отстоявана спасителна територия, то сега авторът ги кара да се завърнат в него само за да установят, че той е първоосновата на перманентната битка за самоопределяне и ситуиране в света.
Колкото до новия поглед към пиесата, Явор Гърдев пише: Блудният син обикновено мисли за напуснатия дом на детството и младостта си като за нещо пасивно и безволево. Домът остава някъде там в необозримата далечина и само от блудния син зависи ще се завърне ли някой ден пак в него или ще го остави тихо да изтлее в паметта. Блудният син е в правото си да решава как да действа. Негова воля е какво ще направи. Самият дом е неодушевен. Далечен. Инертен. Напуснат. Той воля няма. Него никой не го пита.
Един ден обаче забравеният дом решава да привика обратно бившия си обитател и в ултразвуковия спектър заечава древната песен на сирените. Излегнат до спасената от него принцеса на терасата на великолепното си имение в новопокорените земи, блудният син долавя с вътрешното си ухо приласкаващите трели и без да знае защо, нарамва принцесата и тръгва към източника им.
След дълго и изнурително пътуване изкусителният зов го довежда до прага на бащината му къща. Вратата пред него гостоприемно се отваря и родният дом го всмуква в лъстивата си архаична паст, за да прекърши бавно крехките му кости с чудовищните си зъби, да смели фината му тъкан в ненаситния си търбух , да изплюе завоюваните през годините на странстване ордени и да коронова спасената принцеса за своя собствена кралица , майка, стопанка и любовница на прилежащото домочадие.
С други думи – всичко подсказва, че Явор Гърдев за пореден път е подготвил една задушаваща среща с човека. Среща с архетипната история за блудния син, в която обаче завръщането едва ли ще доведе до възкресение на изгубените надежди, до лелеяното покаяние.
