На 6 октомври т.г. от 18:00 ч. в галерия „Средец“ на Министерството на културата се открива самостоятелна изложба на художника Николай Николов-Зиков. Експозицията включва над 30 живописни творби, повечето от които създадени през 70-те и 80-те години на миналия век. В този смисъл изложбата ни позволява да видим някои от процесите и явленията в пластическите изкуства, които се разгръщат успоредно с официалната социреалистическа линия на развитие, насърчавана от официалната власт.
Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и „Декоративно-монументална живопис“ в Художествената академия (1975 г.) в столицата. Организаторите на изложбата поясняват, че след завършването си авторът работи върху цикъл творби „ХХ век“, естетиката и посланията в които се оказват изпреварили времето си, а тъй като идеите зад тях са насочени срещу естетиката на тоталитарния режим, в продължение на години картините не са допускани до участие в изложби.
И макар, че картините не са допускани до общите изложби, авторът е допуснат да се влее в най-добре платеният сектор в онези години – този на монументалните изкуства – металопластики, мозайки, скулптура, фрески и т.н. Художник е на три мозайки на фасадата и металопластика в залата за художествена гимнастика на стадион „Георги Аспарухов” в София; металопластика и мозайка в басейна „Спартак“ в София; мозайки и скулптури на лъвски глави в „Чифте баня“ в Кюстендил; релеф на Радон Тодев в Банско (в колектив); кръгла металопластика, декоративни стени от камък и метал и стъклопис в Смядово; две металопластики в Божурище; две металопластики на фасадата на Културно-информационния център в курорта Албена; мозайка в Мадан (в колектив), както и много други. Член е на Съюза на художниците от 1987 г. И въпреки че е отхвърлен от общите изложби, художникът очевидно е допуснат до много по-въздействащото художествено поле, където творбите му намират ежедневна среща с различни типове публики. Тъкмо тези процеси на отхвърляне и приемане днес все повече разколебават утвърдения след 1989 г. разказ за демоничното/тоталитарно лице на социалистическа България от 70-те и 80-те години на миналия век. Разказ, в който нещата не са съвсем такива, каквито мнозина се опитват да ни убедят, че са били.
След 1989 г. Зиков създава рекламна агенция, работеща и в областта на архитектурния дизайн, синтеза в интериора и екстериора и декоративно-монументалните изкуства. През последните години творецът се насочва основно към скулптурата. Негово дело са някои емблематични нови произведения в София като скулптурната композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в градинката „Баня Мадара“ (2006 г.), Паметника на загиналите летци в небето над София – 1943 – 44 г. в градинката на 14-а поликлиника (2007 г.), пластичната икона на св. Иван Рилски върху фасадата на Минно-геоложкия университет (2002 г.) и др.
Изложбата „ХХ век“ на Николай Николов-Зиков ще може да бъде разгледана до 20 октомври в галерия „Средец“ при спазване на всички противоепидемични мерки.
ПВПетров
