На 25 септември в Самоков проф. Аксиния Джурова представи една необичайна за нашите географски ширини и роден темперамент книга. Изданието е озаглавено простичко – „Да спасим Човека. Диалози“ и се издава от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Художникът на корицата е Кирил Гогов, а в самата книга е репродуцирана и творба на известния български художник Онник Каранфилян. Преводач от английски език е проф. Вася Велинова.
Книгата е своеобразен документ, продължаващо свидетелство за една среща на известната българска, спокойно можем да кажем, аристократка по дух и дела – проф. Аксиния Джурова, с източния философ и филантроп – Дайсаку Икеда. Това е втори диалог между двамата интелектуалци, който е публикуван първо на японски и английски език през 2017-2018 г. Всъщност това е продължение на тяхната първа среща-разговор. Този първи диалог бе отпечатан на български език през 2000 г. под заглавието „Духът на лъва“. Осем години по-късно, заедно с други два диалога на Дайсаку Икеда, „Духът на лъва“ беше преиздаден в луксозен тритомник, озаглавен „ХХI век. Тревожни прозрения“ (2008 и 2016). Именно тези тревожни прозрения, голяма част от които, за съжаление, са се превърнали в част от реалността на глобалния свят, стават и отправна точка за продължаващия диалог между Джурова и Икеда. Диалог, който може да бъде накратко определен като „зов за спасяване на хуманното начало, духовността, морала и справедливостта в света“.
В предговора на книгата, поверен на българския литературовед и писател, а понастоящем и председател на съюза на българските колекционери – проф. Валери Стефанов, е направен опит да бъдат маркирани основните посоки в диалога между Джурова и Икеда. Един опит, който ясно свидетелства, че това е невъзможно. Не защото авторът няма компетенциите затова, а защото това е книга, която трябва да бъде прочетена в уединение.
Живеем в епоха, в която диалогът, като форма на общуване, става все по-дискредитиран. Нещо повече – диалогът е подменен с монолози или напротив с колективни разговори, в които не съдържанието и смисълът са важни, а изявата на индивидуалното, на его-то. Разговори, в които сме способни да обезкървим всеки остър ум, всяко важно послание. Да го разтворим в празнодумство. Ето защо явяването на книгата „Да спасим Човека. Диалози“ в една такава действителност е повече от смущаващо. В някакъв смисъл дори изглежда дръзко и арогантно.
Днес диалогът не е на мода, противно на появяващите се тук и там културни лица и политици, които призовават за диалог – диалог с тълпата, диалог между културите, диалог между отделните противостоящи политически сили, религиозен диалог, конструктивен диалог. Тези пропити с европейско лицемерие лозунги обаче остават само като добри пожелания. Всъщност никой не иска диалог, защото диалогът уязвява – в него ти се явяваш просто равноправен участник, оголен, а единствените ти одежди са собственото ти познание и съдна способност. Диалогът е форма на разкриване, отвъд всякакво притворство и егоизъм. В диалога няма резултат, а само споделен опит и индивидуални истини, които се срещат, за да се превърнат самите те в повод за онова, което трябва да ни отличи като човеци – да мислим. Да мислим по посока на нов обществен договор за границите на човешкото, на етиката и морала.
Навярно и заради това книгата „Да спасим Човека. Диалози“ бе представена далеч от делника на големия град. Там, в Самоков, град, с който проф. Аксиния Джурова е дълбоко свързана. Град, където човек може да помисли не само за собственото си, но и за общото опазване на Човека. За очертаване, както отбелязва Валери Стефанов в увода към книгата, „на далечните перспективи, основани на споделени ценности, на екзистенциални залози“.
Дайсаку Икеда с номинация за Нобелова награда за мир
Дайсаку Икеда е будистки философ, борец за мир, общественик, филантроп и поет. Почетен доктор на Софийския университет от 1981 г. Основният принцип във философските схващания на Дайсаку Икеда е за светостта на живота, която според него е ключ към трайния мир и човешкото щастие.
През 1970 г. той започва да публикува серия от диалози с представители на световния елит в политическата, културната, образователната и академичната сфера. Сред поканените автори са Хенри Кисинджър, Арнолд Тойнби, Рене Юиг, Чингиз Айтматов, Фидел Кастро, Михаил Горбачов, Рихард Калерги, Андре Малро, Аурелио Печеи, Михаил Шолохов, Анатолий Логунов и др.
В тези диалози се дискутират проблемите на световното развитие, на борбата за мир, на глобализацията и позитивите и негативите от нея, на опазването на околната среда и ресурсите на планетата, на културното развитие и щетите на глобализацията върху националната идентичност.
Единствената жена, с която Дайсаку Икеда провежда диалог, е Аксиния Джурова. С нея е и единственият повторно проведен диалог.
Тази година Дайсаку Икеда е номиниран за Нобелова награда за мир.
ПВПетров
