Боил Банов разсипа българската култура, но реши да закичи Петьо Блъсков с орден
На последното си заседание за месеца Министерският съвет щял да гласува предложението на министъра на културата до президента на Република България за награждаването на Петьо Блъсков с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ с огърлие. В България ордените отдавна са обикновени тенекета, които се дават на домашните любимци на политиците за вярна служба. Същото е положението и със званията и титлите, които толкова са девалвирали, че професорите и генералите са повече от студентите и войниците в армията.
Допреди време орденът „Св. св. Кирил и Методий“ се връчваше от президента на български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката. Ако главният редактор на полуфалиралата малотиражка „Труд“ бъде одобрен от другите министри (нямаме никакво основание да се съмняваме в колективната им глупост), той ще попадне в компанията на светли личности за българската духовност като проф. Исак Паси, Никола Корабов, Рангел Вълчанов, Иван Андонов, Милчо Левиев, Константин Павлов и още десетки хора, чието място никога не е било и няма да бъде до Петьо Блъсков.
Преди време момчето от гарата, както сам се наричаше днешният теляк на властта Блъсков, беше известно с това, че сутрин сърбаше шкембе чорба и се наливаше със студена бира, с които да гаси пожарите от нощните запои. Досегът с културата бе общуването му с репортери и репортерки от въпросния ресор в изданията му. Ако днес накараме кандидата за тенекето с огърлие да различи Панчо Владигеров от Златю Бояджиев, със сигурност ще зацикли като една бивша руса министърка на културата.
В момента единственият принос на малотиражката на Блъсков към културата е да громи критиците на властта. Впрочем годините след 1996, когато продаде Пресгрупа „168 часа“ на немската медийна група „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“, Блъсков трайно свикна с ролята на аутсайдер, който изпълнява поръчки и танцува по чужда свирка. От Негово величество остана само шутът на властта, който е способен да застане срещу читателите си, само и само да получи индулгенции от политическите властници. Това, разбира се, обрече на неуспех всички издания, в които Блъсков се появяваше.
Преди месец този мастит издател призова властта да измете от кръстовищата жулещите бира и кебапчета маргинали. Вероятно тези думи са натежали при решението точно одиозният Боил Банов да предложи 70-годишния Блъсков за орденоносец.
„Антени“ припомня написаното от първия главен редактор на „24 часа“ Валери Найденов по повод годишнина от началото на всекидневника:
Моите бивши съдружници до днес твърдят, че те са създателите на „24 часа“. Те бъркат „създател“ със „собственик“. Интересно как можеш да твърдиш, че си създал вестник, в който не си написал нито един ред, не си редактирал нито един материал и не си дал нито една идея. Без дори физически да си бил там, тъй като през 1990 г. „168 часа“ бе на другия край на София!“
…
Огромна е ролята на Блъсков, директора на фирмата. Той осигуряваше кредитите, разправяше се с печатницата, бореше се със стотиците трудности, които възникват при всяко ново начинание. Както вече казах, той бе изключително амбициозен, пробивен и готов на всичко. Но в самия вестник нямаше никакво участие. По време на първия брой дори бе в чужбина. Като се замисля днес, вероятно много дължа на Блъсков. Той ми даде възможност да направя своя вестник, да сложа подписа си в историята на журналистиката. Това не е малко. Освен това – да се возя в скъпи коли, да си построя къща и така нататък. От друга страна, по същото време много други хора с пари и влияние ме канеха да им направя всекидневник. Избрах Блъсков, защото бяхме приятели от „Фронт“. Не знам какво щях да съм без Блъсков, но съм сигурен, че без „24 часа“ той нямаше да е нищо особено.
Днешното място на Петьо Блъсков в българската журналистика показва, че думите на Валери Найденов са повече от пророчески. Остава ни да се надяваме, че президентът Румен Радев ще отклони предложението на Министерския съвет.
