На 23 септември се навършват 73 години от обесването на Никола Петков, лидер на БЗНС и на обединената опозиция срещу пълзящата съветизация на България след преврата на 9 септември 1944 г.
Никола Димитров Петков е роден на 8 юли 1893 г. Неговият баща Димитър Петков е бил опълченец на Шипка, сподвижник на Стамболов, кмет на София и министър-председател от 6 май 1903 г. до 26 февруари 1907 г. , когато е убит на бул. „Руски“. Брат му Петко Д. Петков е бил главен секретар на Министерството на външните работи в правителството на Александър Стамболийски. Петко е убит на 15.VI.1924 г. от деец на ВМРО. Така за 40 години в едно българско семейство заради политика са убити бащата и двамата му сина.
Никола Петков следва право и политически науки в Сорбоната. Член на ПП на БЗНС “Александър Стамболийски”. Заради политическите си убеждения е преследван както от цар Борис III, така и от комунистите, макар да е основател на ОФ и министър без портфейл в първото негово правителство, сформирано на 9 септември.
Борбата му за запазване на парламентарната демокрация обаче е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България с терор. На 14 август 1945 г. е отстранен от правителството, става лидер на обединената антикомунистическа опозиция и враг номер 1.
През януари 1946 г. в София пристига съветският зам.-министър на вътрешните работи Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем – политика. Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: „Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно“. Лидерът на земеделците казва: „Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация“.
Смъртната му присъда е подписана.
На 5 август 1947 г. започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу него за шпионаж, който трае 11 дни и завършва със смъртна присъда чрез обесване, 500 000 лева в полза на държавата и лишаване от права завинаги.
На 14 август му се дава последната дума: “С чиста съвест и пълно съзнание за моята отговорност както пред българското правосъдие, така и пред обществото, държа да заявя: никога не съм бил в услуга на никаква реакция, било вътрешна или външна. Мене символично ме погребваха три пъти в София и десетки пъти в провинцията. Аз видях сам некролога си на входа на софийските гробища и присъствах на едно такова погребение…Аз си знам съдбата. Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща“.
На 16 август председателят на съда Найден Райчев прочита: Никола Петков, в името на българския народ вие се осъждате на смърт чрез обесване!
… Лицето на осъдения пламва от гняв и със силен глас извиква: „Не, не в името на българския народ! Вие ме изпращате на смърт по нареждане на вашите господари в Кремъл”. Председателят прави знак, милиционерите се нахвърлят върху Петков и го извличат от залата. Последните му думи са: „Няма да бъда жив, но България ще бъде свободна!“.
На 23 септември въпреки протестите на западната общественост Никола Петков е обесен. Гробът му е неизвестен.
Няколко години по-късно Хари Труман, президент на САЩ, заявява:
„Американският народ и другите народи от свободния свят не са забравили прикритото под юридически процес убийство на Никола Петков през 1947 г. и неговата героична борба срещу комунистическия тоталитаризъм в България. След неговата смърт светът вижда все по-ясно същината на тиранията, срещу която той се бори, и все по-ясно оценява справедливостта на неговата кауза. Той заслужено стана символ на надеждата и вдъхновение на потиснатите народи зад Желязната завеса. Неговият пример е предизвикателство за всички свободни хора, навсякъде по света!“
Никола Петков е реабилитиран посмъртно от Върховния съд на 15 януари 1990 г.
