Калин Вельов е сред най-известните музиканти. Едва 10-годишен става барабанист на детската група „Пим-Пам“, а впоследствие завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“. Вельов е първият барабанист на група „Акага“, свирил е и с „Медикус“, и с Дони и Момчил. Калин е свирил и в бендовете на някои от най-големите звезди на родната сцена – Лили Иванова, Васил Найденов, Георги Христов, „Вили Казасян бенд“, Слави Трифонов и други. Вельов е изнесъл и десетки турнета и концерти в чужбина. През 2017-а той беше част от листата на ГЕРБ в парламентарните избори, а в края на месец юли стана депутат.
Интервю на
Ивет САВОВА
-Господин Вельов, на 29 юли повторно се заклехте като депутат, но влизането ви в парламента предизвика бурни реакции. Засегнахте ли се от острите коментари?
-Не. Влизайки в този момент в Народното събрание, знаех каква ще бъде реакцията на хората, които са срещу правителството и ГЕРБ. Очаквах го. Преди почти 4 години, когато се явих на парламентарните избори, пак получих негативни коментари. Но забелязвам, че хората се политизират, влизат в крайни настроения за някакъв период от време и след това се успокояват. Със сигурност тези, които са по улиците и площадите, има за какво да са недоволни – има неща, които са изоставени. Съгласен съм с голяма част от въпросите, които моите колеги от музикалния сектор повдигат. Всички сме без концерти и нормални приходи от март месец. Забавянето на мерките ескалира напрежението, но пр
ез последните работни дни на парламента, преди лятната ваканция, бяха отделени 15 милиона лева за сектор „Култура“. От тях 12 млн. отиват директно към свободния сектор. И всъщност 3000 човека ще получат по 4000 лв. Но да се върна на въпроса – вследствие на реакциите заради влизането ми парламента направих емоционално обръщение в социалните мрежи. То беше насочено по-скоро към приятелите ми, познати и последователи, защото всичко се случи много бързо и нямах време да им обясня идеята си. Донякъде се разочаровах от някои приятели и познати журналисти, с които сме коментирали подобни теми, защото изказаха крайни позиции. Но все пак съм доволен и се чувствам добре. Говоря с колегите от ГЕРБ и се уча на много неща.
-Иво Сиромахов, с когото дълго време сте работили, също се изказа против решението ви. Реакцията му изненада ли ви?
-Всъщност с Иво си писахме емоционални съобщения по този въпрос. Той е пример точно за тези хора, които ме изненадаха с реакцията си. Не очаквам подкрепа, защото Иво е от другата страна на барикадата, образно казано. Затова е донякъде нормално да се закача с мен, но си мисля, че е приятелски настроен. Написа ми: „Свиквай“. Обаче не искам да свиквам, защото хората на изкуството трябва да подкрепят тези, които се стараят да подобрят положението ни. Ако Иво Сиромахов стане депутат, ще го подкрепя, защото смятам, че ще е полезен за хората на изкуството. Не бих постъпил така с него, както той с мен.
-А със Слави имали ли сте комуникация скоро?
-Лична не. Преди около година представях с бразилския си проект „Амазония“ ново видео в предаването му, докато все още беше в Би Ти Ви. А преди половин година бях гост в новата им телевизия. Имам доста добра комуникация с екипа, но явно ставайки депутат, те престават да ме виждат като музикант и приятел. Но няма проблем, щом така усещат нещата.
-От малък се занимавате с музика. Някога представяли ли сте си, че ще влезете в политиката?
-Да. Близките ми знаят, че съм социално ангажиран. През 2012 заедно с други музиканти създадохме Българска музикална асоциация, чиято идея беше да обедини музикантите в организация, която да ги представлява. И вече над 700 човека членуват в нея. През 2017 г. пък се явих на парламентарни избори, а преди това съм бил активен в инициативи на Столична община. Предполагам, че тази социална ангажираност идва по линия на майка ми, която се е занимавала с журналистика. Винаги съм обичал да говоря, да изразявам мнението си по теми извън музиката. Пет години живях в Холандия, три години обикалях по европейски турнета, близо година бях в Индонезия и мисля, че това ме направи гражданин с отношение. И мен ме дразнят много неща и разпознавам много от желанията на хората, които са на улицата. Просто имаме различни начини за разрешаване на проблемите. От позицията ми в момента имам възможност за по-честа комуникация с министъра на културата, министъра на финансите, социалния министър и това мисля, че ще е полезно за нашия сектор. Никой не ме е упълномощил да представлявам музикалната гилдия и даже много от колегите сякаш ми се дразнят, но въпреки това съм мотивиран да работя.
-Споменахте, че майка ви се е занимавала с журналистика. Разкажете за семейството си, имате ли музиканти в рода си?
Майка ми е бивш спортист. Минала е през различни спортове – лека атлетика, плуване. След това преминава към спортната журналистика и накрая – преподавател в спортното училище на „Левски“ „Емил Марков“. Тя е боен дух, силен характер и покрай нея и аз от малък се занимавам със спорт. Баща ми е инженер по енергийни мощности. В семейството ми няма музиканти и досега не мога да разбера защо аз станах такъв. Обяснявам си го единствено с вътрешния импулс, който нося в себе си. Още на 6 години знаех, че ще стана барабанист и перкусионист. Обръщах тенджери и тигани, взимах прибори и започвах да блъскам с тях. А аз бях упорит в желанието си, защото майка ми искаше да стана китарист, флейтист – каквото и да е по-музикално от барабаните. Тормозих родителите ми, докато не ме записаха на уроци по ударни инструменти. Дъщеря ми е на 8 и не проявява такава категоричност с какво иска да се занимава. Тя пее добре, но е много по-запалена по ездата и катеренето. Аз също обичам спорта сред природата.
-Последните месеци бяха доста трудни за свободните артисти. Подобни ситуации карали ли са ви да се замислите да се разделите с музиката?
-Не. Дори и да не съм на сцената, мога да композирам, да записвам в домашното студио, което е голям плюс. Знам, че това с политиката е етап от живота ми, а музиката е преди него и след него. И винаги е спасение. Иначе през последните години се замислям за бъдещето си и музиката, защото ми се иска да отида да живея на село, да гледам животни. Мислил съм си, че ако трябва да зарежа музиката, ще стана фермер.
-Почитател сте на екстремните изживявания. Имали ли сте опасни ситуации?
-Един от спомените, който ми „държи жега“ и досега, е от Гренландия. Бяхме 3 месеца там да свирим и всеки уикенд излизах да тичам из снеговете. Там природата е сурова – такава, че навън можеш да срещнеш и бяла мечка. Един ден направих много дълъг излет и малко преди смрачаване разбрах, че съм стигнал до едно плато. Не можех да се върна, защото щях да замръкна навън на минус 30 градуса и бели мечки. Вариантът беше да се смъкна по една стръмна ледена скала, а нямах у мен никакво оборудване. И така се наложи да се спускам по стръмна ледена плоскост. Отне ми 40 минути. Ако се бях изпуснал, щях да съм на парчета.
Имам история и от залива на „Градина“, където много често карам сърф. Попаднах на октомврийска буря, бях сравнително нов в сърфирането, не прецених условията добре и си счупих рамото. Два часа бедствах сам в морето, валеше дъжд, вълните бяха по 2-3 метра и не се виждах от брега, но се спасих. Отделно карам мотори – имам кросов, един туристически за смесен терен и скутер. Като цяло ми е много готино да съм сред природата. Може в миналия си живот да съм бил някое диво животно (смее се).
-Любовта ви към природата изразява ли се и в по-здравословен начин на живот?
-Да, определено се отразява, особено в храненето. Всяка сутрин консумирам на гладно екстракт от сухо алое, стрито ленено семе, зехтин, пчелен прашец. Най-различни подобни продукти. Обръщам много внимание и на суровоядството. Като цяло много ми харесва да съм сред природата, така че много скоро ще се изнеса на село и ще идвам в София по работа.
-Като моторист какво мислите за честите инциденти с мотори и претърпявали ли сте тежка катастрофа?
-Има няколко фактора за тези тежки и чести катастрофи с мотористи. Научих се да карам в Индонезия, където много се използват мотори, чел съм и доста материали. Първо, мотористът трябва да се пази сам, а не другите да са длъжни да го правят. Второ, трябва да свикнем, че двуколесните превозни средства са далеч по-чувствителни към неравности на пътя. Много често се кара без подходяща екипировка и разбира се – трябва да се внимава със скоростта. Иначе не съм имал опасни ситуации с моторите. В града няколко пъти съм изпускал скутера, а с кросовия мотор съм падал в гората, но с ниска скорост. Само че започнах да карам мотор на 32-33 години, когато вече бях по-улегнал и не се увличах по скоростите.
-Дълго време сте водили типичен музикантски живот. Лесно ли решихте да станете баща и да се отдадете на семейството?
-Истината е, че от една година съм разделен с Диана – майката на дъщеря ми, но продължаваме заедно да гледаме Карина. Да, дълги години живях бохемски – пътувания, концерти, турнета, после 5 години в Холандия се концентрирах в обучението. И когато станах на 32-33, усетих желание за нещо по-сериозно, да имам дете. С Диана се запознах, когато вече бях на 38, и нещата се случиха изключително бързо. Изкарахме едно готино лято и станахме родители. Много ми хареса семейният живот – тримата на каравана, на море, на ски. Не бях щастлив от факта, че в някакви отношения не успяхме да се напаснем. Оказа се, че сме с различни виждания по някои съществени въпроси, като че ли не можахме да пригодим силните си характери един към друг. За съжаление това започна да се отразява на отношенията и решихме, че е по-добре да се разделим. Важно е детето да се чувства обичано и да живее щастливо и в спокойна среда.
