Както всяка година в последните 30, така и днес, 76 години след 9 септември 1944, в Народното събрание се разгоряха дебати с познати тези, повтаряни като развалена грамофонна плоча през годините на прехода.
От БСП смятат, че на 9 септември е сложен край на фашисткия режим у нас, от ГЕРБ и „Обединените патриоти“ напомниха за насилието и репресиите, продължили цели 45 години.
Пръв тон даде Александър Симов от БСП, който прочете декларация от името на парламентарната група. Докато той говореше, депутати от ГЕРБ напуснаха пленарната зала.
Според Симов днес хората обръщат към миналото меланхоличен поглед, защото провалът на прехода ги карал да се върнат към 9 септември, за да разберат неговите мечти. Тази дата продължава да предизвиква политически страсти, което показва, че в нея има живот и че е скрита някаква истина. За да стигнем обаче до тази истина, трябва да минем през тонове политически инсинуации, през медийно мракобесие, през псевдоисторическо шарлатанство и целенасочени лъжи, а очевидно и през напускащи депутати“. Симов настоя, че има опити да се пренапишат учебниците по история, така че да се пренебрегне фашизмът в България. По думите му царска България не е била развита, а напротив – изоставаща.
ГЕРБ определиха събитията на 8 срещу 9 септември 1944 година като държавен преврат, с който правителството е свалено от власт с помощта на съветската армия. Тома Биков заяви: „Няма извършена революция от страна българския народ, той не участва в преврата, който е организиран и извършен от чужди фактори. Българският народ не избра кой да го управлява, той беше преместен силово и механично в съвсем друго поле и в продължение на 45 години трябваше да изтърпи насилието на това да не бъде там, където му е мястото, а именно там, където е днес – в Европа, при развитите и цивилизовани държави“.
„Властта на Отечествения фронт организира насилие, което се осъществява от държавата в продължение на 45 години. Тази дата трябва да се помни, защото има много измерения и трябва да ни напомни, че не през цялата си нова история България е живяла в мир и спокойствие, че е имало времена, в които българи са убивали българи в името на чужди интереси“, коментира Тома Биков. Той поясни, че през изминалите 30 години в България е прекратена практиката на реваншизъм и политическо насилие.
Милен Михов от ОП нарече декларацията на БСП груба историческа фалшификация. Според „Обединени патриоти“ историята не трябва да се използва за политически цели. Милен Михов заяви, че у нас фашистки режим като в Италия и Германия никога не е съществувал, подобна теза е необходима на БСП, която аргументира историческото право за наследство при управлението на страната до 1989 година.
„Тезата за фашизма в България е решена от историческата наука още по времето на Тодор Живков. Още през 80-те години се доказа, че в България фашистки режим никога не е съществувал, имало е фашистки партии, но те никога не са упражнявали политическа власт“, коментира доцентът по история.
Той припомни и за хилядите осъдени на смърт от Народния съд, което е било политическо отмъщение.
Михов посочи, че военен министър в последното правителство преди 9 септември 1944 година е ген. Иван Маринов:
„След 9 септември е назначен от новата власт за главнокомандващ на българските войски. И аз не мога да си обясня как може едно свалено от власт фашистко правителство да излъчи главнокомандващ на ОФ войски, всъщност това е българската армия, която води тежки сражения в заключителната фаза на Втората световна война“, каза Милен Михов.
А какво всъщност става на 9 септември 1944 г.? Ето какво пише в Уикипедия:
„Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.
Превратът е осъществен малко след като СССР обявява война на България и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия. Той е организиран набързо и е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед) и включва завземането на няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.
В резултат на преврата е свалено създаденото дни по-рано правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на поддържащи го формирования на Българската армия, както и с подкрепа на партизаните от прокомунистическата Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
В официалната историография по време на НРБ събитието е наричано по различни начини, които отразяват нюанси в оценката му в контекста на марксистката идеология. Още на пленум на ЦК на БКП от януари 1948 година то се оценява по различни начини – като въстание, или социалистическа революция. На пленума надделява мнението, формулирано от Георги Димитров: „Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер… Не е буржоазно-демократическа революция, защото у нас няма феодални остатъци. Не е и народна революция, защото това значи буржоазна революция. Сега вървим по социалистически път, а не на 9 септември.“
По-късно комунистическата литература нарича преврата „народно въстание“ въз основа на широкото участие в демонстрации, стачки и насилствени действия, както и „социалистическа революция“ – като повратна точка в политиката и начало на радикални реформи в страната към социализъм. Според някои понятието „народно въстание“ се ползва до 1971 г., а е наричано „социалистическа революция“ до началото на декомунизацията от 1989 г.
След 1989 г. в България събитието е определяно предимно като „държавен преврат“, който довежда до съветизацията на България и до установяването на тоталитарен режим в страната“.
