Христо СТОЯНОВ
Преди много, много години петима писатели не се подписаха. Валери Петров, Благой Димитров, Христо Ганев, Радой Ралин и Гочо Гочев отказват да сложат подписите си в петиция до Нобеловия комитет против даването на Наградата на Александър Солженицин… Някои са изключени от БКП, други от СБП… Тежка дамга по онова време. И петимата знаят съдбата си, знаят какво ги чака. Но запазиха съвестите си. На пръв поглед този случай няма нищо общо с подписалите се „писатели“ от ПЕН-клуба на България в „защита“ на един „журналист“ от „полицейското насилие“…
Забелязвате ли колко кавички бях принуден да сложа в едно изречение. „Писател“, „журналист“, „полицейско насилие“… „Журналистът“ е Димитър Кенаров, който бил „бит“ от полицията, която, видите ли, си е позволила дори да го арестува, въпреки че той си бил показал картата. Преди обаче да си покаже картата, преди да се легитимира, той замерял ли е с павета, откъртени от паважа с помощта на пръта от Националното знаме на България от други „протестиращи“… Той замерял ли е с павета полицията, а когато тя се насочила към него, той се направил на имунизиран. Картата, разбира се, е за легитимация и не е обект на никакъв имунитет. Представете си обаче, ако това момче стане „депутат“, как ще размахва карта над главата си. Само си представете.
Подобен тип поведение ми е познато. Имаше един Окръжен прокурор навремето в Смолян, който размахваше картата си наляво и надясно и… Както и да е – достигна до съд като обект на Прокуратурата… Обвиняем, демек… Та това момче, след като освободило ръцете си от паветата, ги напълнило с карта… При ареста се и съпротивлявало. Ами ако беше с друга карта – не журналистическа. Ако питате мене не подписка до МВР в негова защита трябва да има, а подписка до етичната комисия на Съюза на българските журналисти трябва да има за отнемане на членството му в организацията. Разбира се, че такова нещо не може да има, защото еталон за морал в България в момента е журналистът… Последното изречение цялото е в кавички, защото „морал“ и „журналист“ в България нямат нищо общо. Но ПЕН-клубът (не целият, слава Богу) е неговата медийна обвивка, разбирай, медийните продукти, обявени за писатели от същата тази журналистическа гилдия, искат разследване на полицията. Не искат „непогрешимият“ Кенаров поне да се извини. Защото той на площада всъщност в качеството си на какъв е бил – на журналист или на протестиращ. Ако е съвместявал и двете – ега ти „обективната журналистика“… Ако е бил протестиращ, защо го оплакват в качеството на журналист?… Но за писателите… Време е да се отблагодарят на журналистическата гилдия в България, която ги направи „писатели“. Аз лично смятам, че това са медийни продукти. И са такива, благодарение не на критериите, а на благодарностите на такива като Кенаров.
Нещо започнах да се обърквам от връзките между представителите на отделните гилдии. Но ми е много интересно какво значи писмо от ПЕН-клуба? Ако такова писмо имаше от Съюза на конярите в България, от Съюза на дървосекачите… Дори най-добре е Съюзът на каменарите да поиска такова разследване, защото паветата, с които са замеряни полицаите, са техните павета… А те са направени, за да се покрият пътищата с тях, не да се замеря полицията от „мирно протестиращи“ български граждани. А тези пътища са направени, за да влязат някои в пътя… Но за петимата, неподписали Писмото до Нобеловия комитет… Запомниха ги, защото не са се подписали. Някои писатели могат да оставят следа и тогава, когато не пишат. Или не се подписват. А някои журналисти предпочитат да оставят следа с павета по шлемовете на полицай, нежели с обективно отразяване… Такива ми ти работи… Ами това е…
Текстът на писателя Христо Стоянов е публикуван в неговия фейсбук профил. Заглавието е на „Антени“.
