Точно преди 40 години, на 31 август 1980 г., в Гданск е създаден профсъюзът “Солидарност”, воден от Лех Валенса. Основаването му става възможно като следствие от Гданското споразумение, подписано на този ден и узаконило победата на 17-дневната стачка на работниците от корабостроителниците „Ленин“ в града. Това пък дава правото на поляците да стачкуват законно.
“Солидарност” се превръща в център на антикомунистическото движение в Полша – от членове на консервативната местна католическа църква до левичари антикомунисти. Съюзът е подкрепян от група интелектуалци дисиденти, т.нар. Комитет за защита на работниците, създаден още през 1976 г.
Факторите, благоприятствали първоначалния успех на “Солидарност”, са дълбоката криза в бившите социалистически държави, влошените икономически условия и очертаващият се край на студената война. Идеите на профсъюза се разпространяват бързо из Полша и в края на 1981 г. “Солидарност” има 9 милиона членове. През декември 1981 г. обаче министър-председателят Войчех Ярузелски въвежда военно положение, разпуска профсъюза и изпраща в затвора много от лидерите му. Официално “Солидарност” е забранен през октомври 1982 г. Военното положение е отменено през юли 1983 г., но много от наложените с него ограничения остават в сила.
През октомври 1983 Лех Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир. Неговите жена и син пътуват до Осло, за да я получат и да прочетат обръщение на Валенса за гражданските права. След това му е позволена по-голяма свобода на придвижване, дори посещава Рим. Поема водеща роля при преговорите с полското правителство между февруари и април 1989 г. и при организирането на публична кампания на „Солидарност“ за общите избори през юни 1989 г.
До края на 80-те години “Солидарност” съществува като нелегална организация, поддържана от църквата. Съюзът се активизира през 1988 г. и с национална стачка притиска правителството. През април 1989 г. организацията е легализирана и на 4 юни 1989 г. започва полската демокрация с трудно извоюваните на кръглата маса между „Солидарност“ и комунистите първи демократични избори. Те са частично свободни, за опозиционните кандидати са достъпни само една трета от местата в Сейма, но тази първа стъпка повлече рухването на цялата система в Полша, а и в цяла Източна Европа. В края на август „Солидарност“ става водеща сила в създадената правителствена коалиция.
Победата на „Солидарност“ на изборите през 1989 г. става един от факторите, осигурили разпадането на социалистическия лагер без значителни кръвопролития.
Валенса е избран за президент на Полша през декември 1990 година. Мандатът му не протича гладко. Той често се оплаква, че лявата коалиция спъва икономическите реформи. Като президент между 1990 и 1995 година той проигра невероятното доверие и морална убедителност, на които се радваше в страната. Авторитарният му стил и склонността му към самодоволство бързо премахнаха одобрението, с което се ползваше. В редица ситуации стана ясно, че пробивният водач на „Солидарност“, престанал да ходи на училище на 16-годишна възраст, не е подходящ за най-висшия държавен пост. Антисоциалистическият католицизъм на „Солидарност“, който го довежда на власт, вече не е водещ в политическите нагласи през ноември 1995 г., когато Валенса е победен като кандидат за втори мандат от бившия комунист Александър Квашневски. През 2000 г. Валенса се кандидатира отново, но получава само 1%. Оттегля се в уединение месец по-късно и остава критичен към политическото и стопанското развитие на Полша.
Лех Валенса е роден в село Попово, край Липно, близо до Моково на Висла, на 29 септември 1943 г. След като учи за електромеханик, работи в корабостроителницата „Ленин“ в Гданск през 1967–1976 г., но е уволнен за критика на ръководството. Остава във връзка с работниците от корабостроителницата и през 1979–1980 г. създава стачен комитет, който се стреми към по-големи граждански права и по-високи заплати, за да се посрещнат нарастващите цени на храните и стоките от първа необходимост.
Валенса обича да се окачествява като голям революционер, който сам и с помощта на папата поляк Йоан Павел II е премахнал комунизма най-напред в Полша, а след това и в цяла Източна Европа. Но тъй като никой не оспорва историческата му роля, постоянното й подчертаване е натрапчиво. 50% от постигнатото се дължат на папата, 30% – на него, Лех Валенса, изтъква той. Останалата част великодушно поделя между канцлера Хелмут Кол и президента Роналд Рейгън, главното е нищо да не остане за руснака Горбачов. ”Горбачов не можеше да види добре нещата тогава”, казва Валенса.
