Днес излезе изследване на „Евростат“, според което половината българи живеят с родителите си до 30-годишна възраст.
Разбира се, веднага последваха подигравките: ха-ха-ха, хи-хи-хи, вижте ни каква нация от загубеняци сме, нищо не става от младите у нас, мамини дечица, смотаняци.
Подобни прибързани и крайни реакции са изключително неправилни. Даже говорят за тежка липса на мисловна дейност и особен вид комплексираност. Статистиките сочат, че младите от скандинавските държави най-рано напускат домашното гнездо (между 18 и 21 г.), а балканците остават до най-късно (около 30-годишнината си).
Всеки с елементарни познания за Европа веднага ще направи връзката между най-силните икономически държави и най-слабите. Виждате ли, българите си стоят при мама и тати до 30 г. не защото са смотани, а защото са бедни.
Заплатата на повечето хора в София (нека вземем столицата за пример, положението в страната е същото, но с по-ниски заплати) варира между 1000 и 1300 лв. Не гледайте цифрите от 1700 лв., които излизат при търсене на средна заплата. Това е сумата, която се получава при съчетаването на един куп хора с много високи заплати от IT, маркетинг, колцентровете и още няколко други сектора с парите, които вземат учители, журналисти, таксиджии, продавачки и т.н., и т.н.
1300 лв. за какво най-напред да стигнат? Едно порутено маломерно старо жилище на майната си в „Дружба“ струва към 400 лв. Всичко малко по-човечно се катери сериозно нагоре в цените. Сметките да са ви към 100 лв., ако сте много спестовни. На ден да похарчите 10 лв. за храна – 300 лв. Нека сложим и 150 лв. за транспортни и домакински разходи (и то пак ако сте особено спестовни).
950 лв. дотук, ако живеете до един почти абсолютен минимум. Тук дори не говорим да излезете на ресторант. С остатъка от 350 лв. трябва да си покривате разни неща, които изскачат във времето – дрехи, кредити за хладилник или лаптоп, лекарства, някое културно събитие (все пак сме хора, а не животни).
И така свършват парите. Това, разбира се, е много, много груба сметка, но е горе-долу вярна. Другият ви вариант да поспестите малко е да се изнесете на квартира с приятели (или непознати), което доста често не свършва добре.
В такъв случай защо някое момче или момиче да не остане с родителите си, докато си стъпи на краката или се изнесе с партньора си? Да, разбира се, не всичко се свежда само до пари.
Част от причините са и културни – балкански народи сме, по-близки сме си (италинци, испанци и гърци, които са по-добре икономически от нас, са в същото положение, но за тях друг път). Семейството тук значи повече отколкото на Запад.
Защото, да ви кажа, и да те изритат от вас на 18 г. не е най-добрият вариант. Или да си уреждаш среща в точен ден и час с родителите си, които иначе не биха могли да се видят с теб. Наслушал и нагледал съм се на подобни истории във „великия Запад“.
Истината е някъде по средата. И със сигурност изисква по-задълбочен анализ от този. Важното сега е просто да се замислим и да не правим прибързани заключения за „смотаните българи“, които живеят с родителите си.
