Някои сравняват обстановката в България през август 2020 г. със случилото се преди 23 години – от 19 януари до 4 февруари 1997 г. Да припомним какво стана тогава главно на тези млади хора, които сега протестират, но тогава някои от тях още не са били родени.
Нека си припомним точната хронология от стенограмата на 90-ото заседание на 38-ото народно събрание на 23 януари 1998 г. На трибуната е вицепремиерът Евгений Бакърджиев, който отговоря на питане от депутата от БСП Иво Атанасов.
Бакърджиев дава хронологията на събитията, довели до връщането на мандата от БСП за съставяне на второ социалистическо правителство на 4 февруари 1997 г.
На 17 януари СДС призова левицата да се откаже от мандата. На 19 януари президентът Петър Стоянов и вицепрезидентът Тодор Кавалджиев положиха клетва и новият държавен глава поиска бързи парламентарни избори.
На 20 януари ние, опозицията, заявихме, че единствен изход за страната ни е час по-скоро насрочване на извънредни парламентарни избори, назначаване на служебно правителство с мандат да преговаря за въвеждане на валутния борд.
На 25 януари към всички протестиращи се присъедини и телевизията, където започна предупредителна стачка.
На 27 януари президентът Петър Стоянов призова левицата да се откаже от мандата си, а предсрочните избори да са най-късно през май.
На 28 януари президентът връчи на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 29 януари синдикатите официално обявиха обща стачка. На 31 януари Николай Добрев заяви, че е готов да се откаже от премиерския пост, ако се постигне съгласие за широко коалиционно правителство под егидата на президента със същия парламент и разбира се, с вашето мнозинство в него.
На 1 февруари 1997 г. край Дупница бяха издигнати първите барикади…
На 2 февруари цялата страна бе блокирана от стачки и протести.
На 3 февруари левицата определи състава на второто социалистическо правителство с кандидат-премиер Добрев. От 16-те министри на Жан Виденов в бъдещото бяха предвидени 7!
„България в блокада по суша и вода“ – така на 3 февруари миналата година започваха новинарските емисии на Би Би Си. Възловите пътни артерии и пристанища по Дунав и Черно море и почти всички главни гранични контролно-пропускателни пунктове бяха блокирани. Столицата осъмна със спрян градски транспорт и замръкна осеяна с барикади. Най-важните кръстовища бяха блокирани. Парализирано бе движението във всички подстъпи към града. В барикади осъмна и Пловдив. Преграждения от коли, автобуси, каруци и живи вериги затвориха движението в 15 главни пътни пункта и изолираха града.
Жителите на Дебър блокираха пътя за Димитровград. Хората от Бенковски и Войсил издигнаха барикади по пътя за Пазарджик. Селяните от Мало Конаре преградиха пътя към Пловдив и Пазарджик. Изходите на Първомай също бяха в обсада. Парализиран бе целият Пирински край.
Протестиращите преградиха главен път Е-79 към пропускателните пунктове Кулата, Станке Лисичково, Златарово, Гюешево, Олтоманци, шосето за Предела и Разлог.
В Сандански и Кресна продължиха блокадите на международната магистрала за Гърция и Македония. Барикадите в Дупница затваряха пътя към София и Самоков.
Хората от Велико Търново преградиха главните транспортни артерии Русе – Свиленград и София – Варна. (Оживление и смях от БСП.)
Парализирано бе движението и по прохода Хаинбоаз. Русенци блокираха Дунав мост и пътя към Силистра. Плевенчани затвориха магистралата София – Русе. Живи вериги преградиха изходите на Монтана за Враца, Видин и София, затвориха Петрохан. (Шум и реплики от БСП.)
Във Видин блокираха всички подстъпи към ферибота за Калафат. Затворено беше шосето Шабла – Дуранкулак – последният изход за Румъния. (Оживление.)
Край Сливен затвориха магистралата София – Бургас. Блокирани бяха пътищата Доспат – Девин, изходите на Смолян, Кърджали, Стара Загора, Казанлък и Перник. (Шум и реплики от БСП.) Пристанищата Варна-изток и Варна-запад бяха затворени. Блокиран бе Аспаруховият мост, затворени бяха пътищата за София, Бургас и Златни пясъци.
Аз съжалявам, че в момента няма карта на България (оживление), за да видите за какво става дума и за да стане ясно, че още на 3 февруари 1997 г. страната беше затворена.
Четвърти февруари 1997 г. – денят, в който Николай Добрев трябваше да потвърди пред президента, че приема мандата, или да заяви, че БСП се отказва да състави второ правителство. Хората бяха по барикадите, по улиците и по площадите. Страната беше парализирана. На „Позитано“ 20 продължаваше безкрайно заседание на Изпълнителното бюро на БСП и Парламентарната група на Демократичната левица, докато цял народ искаше избори.
В 11,50 ч. в Президентството пристигнаха кандидат-премиерът Добрев и социалистическият лидер Първанов и час по-късно излязоха през задния вход. (Оживление.) Площадът пред „Дондуков“ беше зает изцяло от митингуващи. Президентът спешно свика Консултативния съвет по национална сигурност. Заседанието започна в 15,05 ч. и продължи близо четири часа.
В 18,47 ч. бе съобщено, че Николай Добрев и БСП връщат мандата и че е постигнато съгласие президентът да назначи служебен кабинет, да насрочи предсрочни парламентарни избори през втората десетдневка на април.
В 19,30 ч. българско време във Вашингтон Международният валутен фонд свика спешно заседание за България.
Такава, уважаеми дами и господа, бе ситуацията в страната на 4 февруари 1997 г. (Оживление.) И от нея, и от решимостта на хората да отстоят правото си на свободен живот в България аз черпя сили, за да мога и днес категорично да повторя: да, ако на 5 февруари бе гласувано второ социалистическо правителство с премиер Николай Добрев, хората нямаше да позволят то да излезе от парламента. Нямаше да излезе независимо от плана на тогавашните управници, на вас, господа, за нощта на 4 срещу 5 февруари.
Според един от вариантите в 23 ч. се свикваха всички полицейски служители. В 2 ч. през нощта на 5 февруари полицията и армията е трябвало да започне да разбива барикадите в цялата страна, а след гласуването на правителството на Добрев – на вашето правителство, да бъдат направени поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи, които междупрочем БСП се опита да прокара половин година по-рано. Поправките са частични – промяна в § 17, и аз ще цитирам текста:
„§ 17. Чл. 29а – нов текст:
„Чл. 29а. (1) Министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават обществения ред или сигурността.“ (Шум и реплики от БСП.)
„(4) Заповедите по ал. 1 не подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(5) Действията на заповедите се прекратяват с изтичането на техния срок или отпадане на основанията за издаването им.“
Всеки човек, дори без юридическа подготовка, веднага би определил цитирания текст съвсем ясно и едностранно: даване на еднолично право на министъра на вътрешните работи да въвежда извънредно положение и да го продължава по собствено усмотрение дотогава, докато той реши или докато вашата партия му разпореди. Това в цивилизована държава се нарича чиста полицейщина. (Смях от БСП.)
Аз благодаря на българите и на Бога, разбира се, за това, че правителството не бе гласувано в тази зала. Залогът за това, че то нямаше да излезе оттук, са тези мнозинство българи, които никога няма да ви позволят да управлявате по този пагубен начин. Благодаря ви.
