Нели ДИДЕЛО, „Либерасион“, 5 август 2020
На Орлов мост се веят български знамена. Върху асфалта на моста е изграден палатков лагер, който блокира движението. Този мост, разположен на изхода на едно от най-ключовите кръстовища в столицата, традиционно след падането на комунистическия режим е емблема на протестиращите. Вече двадесет и осем дни, той възвърна ролята си на подслон на протеста.
Хиляди хора се събират там всяка вечер, за да поискат оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор, провеждането на предсрочни избори и конституционна реформа. Тази сряда те получиха за първи път знак за възможна победа. Бойко Борисов обяви, че може да обмисли оттеглянето си, при условие че неговата партия остане на власт до изборите, насрочени за 2021 година.
„Ситуацията не се свежда до политическа криза. Тези протести сочат дълбоки икономически и социални вълнения“, предупреждава Асен Слим, преподавател по икономика в Националния институт за ориенталски езици и цивилизации. „Техните корени трябва да се търсят в завладяната от корупция и мафиотски методи власт в държавата, като това се разпростира до най-високия връх в управлението“.
„Отровно трио“
Причините за мобилизацията за протеста са много дълбоки, но искрата, която беше запалена, датира от 9 юли. На двама съветници на президента Румен Радев, който е близък до Българската социалистическа партия (БСП) и е критик на Бойко Борисов, бяха повдигнати обвинения за търговия с влияние чрез използване на документи. Кабинетите им бяха обект на претърсване по заповед на главния прокурор, известен със своята близост до премиера. Президентът се възмути и осъди „мафиотския характер“ на претърсванията, извършени в сградата на администрацията му, като ги обвини в опит за накърняване на институцията, което не постави премиера в добро положение. Същата вечер на 9 юли спонтанно се проведе и първият протест, който събра хиляди хора в София.
„Усещането, че Борисов използва главния прокурор за политически цели, е много силно“, обяснява Антоний Тодоров, професор по политически науки в Нов български университет. Това се оказа достатъчно, за да се съберат разнородни хора със съвсем различни очаквания и политическа принадлежност.
Изключително интересно е, че на площада са много млади хора, които са получили образование в САЩ или Западна Европа и които призовават за промяна. 60% от българите подкрепят протестите, сочи социологическо проучване, публикувано на 3 август.
„В рамките на един месец движението набра скорост“, казва Асен Слим. Дори диаспората участва в него с протести и събирания пред българските посолства и консулства по света.
Протестът се разпространи в цялата страна, следвайки принципа: демонстрации и блокади на пътища. Някои важни инфраструктурни оси, като моста Русе-Гюргево, който обхваща река Дунав до румънската граница, или пътя, който тръгва от София към Гърция, понесоха основната тежест на блокадите през последните дни.
Мнозинството българи се опасяват, че следващите избори може да бъдат купени и манипулирани. В движението от гражданското общество се появиха нови фигури, които силно критикуват голяма част от политическия елит. В София трима мъже – адвокат, скулптор и бивш журналист, които са популярни като „Отровното трио“, всяка вечер организират хората с мегафон в ръка. „Корупцията е навсякъде“, казва Арман Бабикян, един от Триото. „Всички знаят предварително кой ще спечели всяка обществена поръчка. Ако искате да получите работа в администрацията, трябва да сте член на партията на Борисов – ГЕРБ. Главният прокурор преследва само неудобните – онези, които се изказват срещу правителството. Приемат се закони в полза на олигархични лобисти. Списъкът е още много дълъг!“
„Шокова терапия“
България е 74-та в класацията за възприемането на корупцията на Transparency International, като е на последно място сред страните от Европейския съюз. „През 90-те години България преживява „шокова терапия“ – много бърза промяна от режима на комунизма към отпадането на плановата икономика. Хората загубиха всичко за една нощ и организираната престъпност и корупцията се превърнаха в средство за оцеляване“, казва Асен Слим. Такъв е примерът с борците и щангистите, които са били национални спортисти. Те се събират като кланове и организират система за рекет и „защита на търговците“ в София. Създават се някои от първите частни застрахователни компании. Българският език съхранява паметта за тях: „мутри“ – думата, която обозначава мафиотите – се крещи на всеки протест и тя означава в буквален превод „муцуни“ (а всъщност охранители, гангстери – б.р.).
Как да се излезе от такава динамика на ситуацията?
Дори и Бойко Борисов да склони и да се съобрази с протестите, като подаде оставка, което вече беше принуден да направи през 2013 г. след социален протест срещу високите разходи за живот, напускането му няма да реши всички проблеми. След редицата случаи на присвояване на европейски средства и укриване на придобити недвижими имоти ГЕРБ на Борисов буди дълбоко недоволство у хората. Но другите играчи от системните партии са също толкова непривлекателни.
„Тъй като политическата класа е корумпирана, ще изберем нова. Протестите са пълни с интелигентни хора: архитекти, лекари, адвокати или инженери. България има капацитет да изгради нова система“, категоричен е Арман Бабикян.
„Избирането на ново правителство би било първата стъпка. Дори и да не е напълно чисто от корупцията, няма да може да се преструва, че нищо не се е случило“, отбелязва Антоний Тодоров. „Основният проблем за решаване се постига по-трудно, за него ще трябва да се създаде цялостна съдебна система, способна да се бори с корупцията.“
