Талантливият актьор Иван Юруков възражда духа на бунтаря Митко Воев – един от идолите на поколението непосредствено сред 10 ноември. Лидерът на култовата група „Нова генерация“, който си отиде от този свят на 27 през 1992 г., е художествено явление в бурните години след промяната не само в областта на музикалния авангард.
След неочакваната му смърт в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, сценарии и дори преводи на поезия. Оказва се, че текстовете му звучат също толкова актуално днес, колкото в края на 80-те.
„Част от колекция“
Постановката на Иван Юруков „Част от колекция“ е базирана върху книгата “Поздрави от мен боговете” на Митко Воев. В представлението четирима мъже редят строфи, пеят и свирят на живо – актьорите Стоян Младенов и Николай Димитров съответно на цигулка и ударни, диригентът Милен Апостолов – на пиано, а Иван – на китара и укулеле.
Цялата атмосфера е издържана в бунтарския дух на Воев, като за това най-вече допринасят текстовете му, изпълнени с лирика и политически сарказъм, с гротески и чувственост. Във фокуса е търсещият човек – както през 90-те, така и днес, интелектуалецът, който не успява да преглътне реалността на социопатите.
Неслучайно хитовете на Воев – „Кукла“, “Само двама”, “Тъмна земя”, “Скорпионите танцуват сами”, „Ледове“ – продължават да вълнуват меломаните, които нямат нищо общо със страстите от началото на прехода.
Митично създание в българската музика
Самият Воев остава в митологията на 90-те като изключително талантлив, странен, загадъчен и контрастен персонаж – внук на чешка графиня, който вярва в духове, цитира с лекота Библията, не пие, не пуши и твори философски етюди в мерена реч.
Той и барабанистът Кирил Манчев на първата им група „Парадокс“ си спестяват казармата на всяка цена – влизат в психиатрична клиника. През 1991 Митко Воев протестира срещу обгазяването на Русе, организирайки един от първите рок фестивали в страната след падането на режима.
Премиерата на “Част от колекция” беше в Епископската базилика в Сандански, строена през IV-V век. Юруков не само е роден в южния град, но неотдавна участва и с авторска картина в изложба в Божия храм.
Юруков не се изживява като професионалист на четката, въпреки че в дует с негов близък приятел, художника Стоян Божкилов, освежава иконата “Света Богородица Одигитрия” в църквата “Света Неделя” в село Любовка, а после двамата рисуват образа на света Неделя Кириякия.
Концерт за 1 човек
Актьорът е готов и с дебюта си в голямото кино – драмата, вдъхновена от великия Николо Паганини и наречена „До последния каприз“, трябваше да има премиера на „София филм фест“, който промени целия си график заради корона кризата.
Лентата е за виртуозен цигулар, който се оттегля от сцената с единствена цел – да изсвири перфектно „Капризите“ на Паганини. Но не за публиката, а за самия себе си, убеден, че стремежът към съвършенство поддържа живота.
В ролята му отново ще гледаме и слушаме Стоян Младенов. Световноизвестният цигулар Светлин Русев пък участва като най-добрия му приятел – и естествено свири пред камерите.
Фабулата продължава
Във филма има още една фабула – заровено в земята оръжие преплита пътя и съдбата на музикантите с момчета от планинско село. Тази среща преобръща живота на всички. Юруков поставя темата за артистите, които могат да се окажат излишни, тъй като съвременното ни общество неглижира дарбата им чрез изкуството си да осъществяват връзката между Бога и човеците.
„Всеки има таланти, отпуснати му свише. Да обичаш това, което правиш, и да правиш това, което обичаш, е върховна благословия. Малцина успяват да се извисят до там, че да осмислят съществуването си“, категоричен е Иван Юруков.
Първата част на „До последния каприз“ е заснета в Делвино в Рила. В ролите на тийнейджърите са Марти Тодоров и Пепи Тодоров. Иван Юруков успява да завърши дебютната си пълнометражна творба, инвестирайки и хонорара си от „Като две капки вода“, но организира и дарителска кампания, за да запълни дупките в бюджета.
За Юруков всеки нов проект е изпит, на който се посвещава, оставяйки в чекмеджето дипломите си, на които пише „режисьор“ и „актьор“.
