„Паралелна държава“ е любим термин на политиците у нас. Особено на тези в опозиция. В смисъл, че освен едната, да я наречем официалната – не толкова за пред обществото у нас, колкото за пред света, съществува и друга, която е някъде дълбоко ъндърграунд, но с невидими (и не чак толкова невидими) пипала направлява официалната държава. Тя издига и качва президенти, премиери и министри, назначава депутати и така всъщност тя управлява страната.
Тодор Живков се гордееше, че е построил две Българии. Ъндърграунд държавата и другата, официалната, си е доказателство за това съвместно съществуване и днес. Всъщност тези две паралелни държави са си съществували винаги, но присъствието на ъндърграунда излиза наяве в смутни времена като сегашното и при избори, разбира се.
Много е смешно, когато някой политик, изтласкан на светло от ъндърграунда, започне да говори как ще разгони фамилията на паралелната държава или на пленената държава. Но дали има политик в България, който да не е посочен от ъндърграунда? Ако има, те се броят на пръстите на едната ръка и бързо ги пращат в политическото небитие.
Но има и едно друго, съвсем видимо разделение на две Българии, което наблюдаваме съвсем отскоро.
Едната България протестира, другата боледува от коронавирус. Броят на заразените нараства всеки ден, за съжаление расте броят и на починалите от чумата на 21 век. Във вторник бе поставен печален антирекорд – отидоха си от този свят 16 българи. Едната България брои протестиращи и палатки, другата – заразени и починали.
Едната България, тази на протестите, не иска и да знае за пандемията и се прави, че няма нищо общо със смъртоносния вирус и неговото разпространение. Въпреки очевадните факти, че броят на заразените се увеличи няколко пъти с началото на протестите.
Хората, които викат „Ос-тав-ка“ с пълно гърло по 100-200 пъти на ден, не носят маски, никой не им мери температурата или ги кара да си мият ръцете с дезифектанти. Не е ясно тези от палатковите лагери къде задоволяват естествените си нужди и дали при това се спазват най-елементарните хигиенни изисквания.
Официалната държава не предприема никакви мерки да ограничи втората вълна на вируса. Може би ъндърграунд държавата не позволява, защото нейният девиз винаги е бил „Колкото по-зле, толкова по-добре“.
В Испания, например, маските станаха задължителни и на открито, и на закрито. Има забрана за събиране на повече от 10 души на открито. В Румъния маските станаха задължителни и по морето, а нощните заведения работят до малко след залез слънце.
Но у нас, както казваше Бай Ганьо, инак е наредено.
Официалната държава сигурно смята, че българския коронавирус е нещо по-така, по-специфичен, така, както по-специфичен бе и българския социализъм и българския преход.
Така че – за едните – короната, за другите – вирусът. Това е положението.
