Еуфория и носталгия владеят Малък градски театър „Зад канала“, където се готвят да празнуват 30 години от началото. Голямото събитие за юбилея е „Завръщане у дома“ – най-известната пиеса на Харолд Пинтър, чиято нова версия е под режисурата на Явор Гърдев. Във водещите роли ще гледаме Владимир Пенев – сериозно състарен заради своя герой Макс, и Деян Донков – силно подмладен заради образа на Лени. Те са баща и син, които влизат в челен сблъсък заради жена.
Творбата на световния драматург е тясно преплетена с историята на трупата, създадена от бунтари, които се отцепват от театър „София“ преди три десетилетия. „Завръщане у дома“ е може би най-съвършеният спектакъл на Стоян Камбарев, който поверява двата водещи персонажа на Ицко Финци и Руси Чанев. Тъкмо от Финци-баща започват градските легенди, свързани с Харолд Пинтър и неговото гостуване в София. В началото на 90-те актьорът цигулар гледа в Лондон „Ничия земя“ – пиеса на Пинтър, в която играе и самият той. Аглика Маркова – по това време културен аташе в посолството ни край Темза, урежда Финци да се запознае с Пинтър след финалните овации. Разменят любезности в гримьорната и Ицко кани англичанина в София, за да гледа „Завръщане у дома“. „Играем го вече трети сезон – поне един път в седмицата“, мотивира се Финци, а Пинтър остава смаян. Когато се прибира в София, Ицко пише на драматурга, за да му благодари за топлия прием в Лондон, но дори и не предполага, че ще получи любезния му отговор. Но писмото от Пинтър пристига, а Финци е толкова щастлив, че започва да се фука по „Раковски“ и на бохемски сбирки – и от „Отворено общество“ го включват в комитета по посрещането. Гостуването на Пинтър в София протича повече от емоционално. Ицко Финци е толкова възбуден от присъствието на любимия си автор, че дори иска да го заведе във Факултета – за да види той шарения свят на ромите. Но писателят отказва, тъй като – незнайно защо – се чувства странно в София. Смущението му се засилва още повече от недискретния въпрос на Божидар Божилов на среща в Градската библиотека. Един от най-големите чешити сред поетите на 70-те и 80-те пита госта: „Колко брака имате?“. Професор Александър Шурбанов – прочутият шекспировед – хладнокръвно превежда и след кратка пауза Пинтър отговаря „Два“. С това общуването между бъдещия нобелист и скандално малобройните му тукашни „колеги“, присъствали на събитието, се изчерпва.
Срама от челото на родните творци измиват в Малък градски театър „Зад канала“. Харолд Пинтър е изключително впечатлен от „Завръщане у дома“ в трактовката на Стоян Камбарев и ръкопляска 10 минути на Ицко Финци и Руси Чанев, който играе с патерици, на малката Живка Ганчева… „Ако този човек е толкова силен с патерици, дори не мога да си представя какво би направил без тях?!“, лее той възторга си. Дори фактът, че Софийският университет „Свети Климент Охридски“ го обявява за доктор хонорис кауза не може да се сравнява със задоволството му от „Завръщане у дома“. „Накарахте ме да погледна собствената си пиеса с други очи. Аз вече съм един от вас“, признава Пинтър пред нашите артисти. А след време ужасно съжалява, че продуцентите на фестивала в Единбург не желаят да приемат българската постановка в програмата си. Когато ги пита защо са толкова негативно настроени, те му отговарят, че не се интересуват от театрални трупи, идващи от социалистическия лагер.
