Анна ЗАРКОВА, пред в. „Галерия“
„Паралелно правосъдие не може да има – правосъдието е едно, другото е престъпление“. Това заяви неотдавна председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова. Тя е права – невъзможно е правосъдието, което е синоним на правда, законност и справедливост, да се раздава по тарифа от измамници, кафяви медии и покварени политици. Само че г-жа Захарова не отчита, че в българската съдебна система нищо не е толкова порочно, че да бъде изключено.
Едно малко кученце, а срещу него – огромен пес. Първият председател на Специализираната наказателна прокуратура Светлозар Костов ги показа нарисувани на пресконференцията, която свика за първия си годишен отчет. Песът представляваше организираната престъпност, а палето – спецправосъдието.
Беше 2013 година. Похвалени бяхме от Брюксел, че имаме вече спецсъд и спецпрокуратура. Направили ги бяхме по препоръка оттам така, както дяволът би написал евангелие – и в резултат се бяхме сдобили с два вида магистрати: обикновени и специални. При това вторият вид беше призван да „захапе“ мафиотите по високите етажи.
С рисунката Костов представи нагледно баланса на силите тогава – спецобвинението едва прохожда в правния мир и прилича на „пале“, а „песът“ (мафията със своите босове, нотариуси и адвокати) го гледа надменно и а-хха да го сгази.
Обаче гордият спецпрокурор обеща, че скоро картинката няма да е такава.
Защо припомняме това? Над 10 години минаха в суматохата оттогава – да видим как се промениха нещата. Палето не можа да порасне. Като проходи, се видя, че е куцо и с двата крака. Почна да куцука и да джафка, но и да се умилква на голямото псе, вместо да го хапе. Гледката беше толкова жалка, че се зловидя и на нейните създатели, камо ли на свестните юристи, които обявиха, че „спецправосъдието не оправда очакванията“ – и то бе закрито на 28 април 2021 г. от 45-ото народно събрание.
И? Днес всичко това можеше да е забравено, ако разстрелът на един мошеник с прякор Нотариуса не бе събудил спомена за частния му клуб, наречен „SS” (съкратено от „Специализиран съд“ и „Съдебно съдействие“). Убитият (прочул се приживе като герой във филм на Антикорупционния фонд от 2021 г.) неслучайно отворил това заведение на крачки от „Спеца“. Той раздал членски карти за него на магистрати, които пирували с компаньонки вътре и договаряли арести – освобождавания, ускоряване и спиране на дела, кражби на бизнеси и плячкосване на веществени доказателства. От дума на дума се разбра, че нищо в 10-годишната история на Спеца не е било случайно. Нито това, че 1/3 от присъдите бяха оправдателни, нито че осъдителните бяха най-често условни с 3-годишен изпитателен срок – за афери с наркотици и милиони.
Помните ли какво правосъдие се раздаде по спецделата срещу бандите, кръстени от тогавашния вътрешен министър Цветанов ,„Недосегаеми“, „Универсални“, „Алчни“ и прочие? Такова, че никой от подсъдимите не легна в затвора. Някои полежаха по далечни плажове и това е. По тази тема Цветанов предвидливо си каза: „След арестите някой ще стане много богат“. То бе, когато бяха „окошарени“ синовете на обявените за олигарси Миньо Стайков и Гриша Ганчев. От гюрултията не произлезе нито едно осъдително решение – но пък възникна подозрението, че управляващите от ГЕРБ рекетират милионери. През килиите минаха и богатите семейства Баневи и Абаджиеви. Днес те са на свобода, но фигурират в записи и доклади за вземане-даване на пари и поръчки „кой да се удари и кой да се оправи“. Преките поръчители – Пепи Еврото и Нотариуса са извадени от играта – първият изчезна, а вторият умря; но изпълнителите – магистратите от Семейството на Еврото и Клуба на Нотариуса още работят под контрола на политици, държат медии и компромати, и воюват помежду си.
Корупция? И още как! Но корупционните престъпления са поверени на Спеца от 2017-а насам. Тяхната безнаказаност отначало се обясняваше с това, че в Наказателния кодекс хич ги няма. После необходимите членове и параграфи се размножиха като зайци – [Активен подкуп (чл.225 ал.2). Подкуп при дейност на юридическо лице (чл. 225 ал.1). Злоупотреба със служебно положение (чл.283). Осуетяване на наказателно преследване (чл.288). Склоняване на длъжностно лице от предварителното производство да наруши задълженията си (чл.289). Осуетяване на влязла в сила присъда (чл.295). Престъпно освобождаване на затворник (чл.299). Пасивен подкуп (чл.301-303). Посредничество към подкуп (чл.305 а). Провокация към подкуп (чл.307)]. Има и още текстове. Но и тия щяха да са предостатъчно, ако имаше поне по един осъден по всеки от тях. Обаче няма.
Спецмагистратите се занимаваха само с лакоми катаджии и служители на ДАИ, най-много с някой кмет на малко населено място. Повечето от тия дела се преместиха в Страсбург и ние днес плащаме обезщетения за нарушени права – при урбулешки арести и прекомерно търкане на нарове.
А обирът на КТБ? При него следите послужиха само за замитане и за кариерно израстване на Иван Гешев А изборните нарушения? Тях тъй ги ликвидираха, че сутрин гласуваме, а вечер гледаме как се купуват гласове по телевизията. Добре де, ще се изнерви някой читател – нали спецправосъдието вече го няма? Да, „палето“ се изнесе от сградата от улица „Черковна“. Обаче генетичният му код бележи сега правораздаването в други съдебни зали. Една от причините е, че всички спецмагистрати са преназначени и не спират да правоприлагат според вродения си характер и придобития си морал.
Съдийската колегия на ВСС прати 11 спецсъдии (А. Каменова, Б. Вранчева, В. Чаушев, В. Ангелова, Л. Георгиева, М. Кавракова, С. Русева, Х. Иванова, Ц. Колев, И. Хинов и А. Урумов) в Софийския градски съд – да продължат там своята „дейност срещу корупцията по върховете“, която е успешна по тяхна преценка.
Ръководителите на Специализирания наказателен съд (М. Райкова, В. Петрова, П. Велинова, П. Панайотов) и колегите им Е .Попова, Н. Димитров и С. Тонев бяха разпределени в Административния съд на София – те решават на кой да дадат достъп до тайните на властта. Всичките десетима от Апелативния спецсъд (В. Вълева, В. Иванов, Г. Георгиева, Д. Врачева, Д. Росенова, К. Райчева, К. Костова, М. Лазарова и Р. Илиева) начело с шефа им Георги Ушев, бяха преместени в Софийския апелативен съд. (Тогава , през юли 2022 г., не беше още публична тайна, че Ушев като районен съдия е оправдал мнимия Нотариус за кражба на дело за имотна измама.) И Окръжният съд в София се попълни с кадри от Спеца – М. Неделчева и А. Миталов ( да, този Андон Миталов, който пусна обвиняем за шпионаж да иде при Путин и получи черен печат от Вашингтон за корупция). Междувременно ексшефът на спецпрокуратурата Димитър Франтишек, чието име нашумя във филмите на Антикорупционния фонд, бе командирован във ВКП – на върха на държавното обвинение.
Общо 36 спецсъдии и над 100 спецпрокурори бяха разселени от обителта си в близост до Клуба на Нотариуса в други кабинети и зали. Кои от тях са честни и почтени, и кои са „евронотариални“ (както саркастично ги нарече един адвокат), Бог знае. А ако Бог няма, никой няма да узнае, докато не се извърши анализ на всички съмнителни спецдела. Дотогава замесените в тях могат да постигат такива „безспорни резултати“ като нахлуването в президенството, досъдебното производство, по което подслушваха незаконно държавния глава и разследването за „държавен преврат“, в което законно следяха протестиращите в бунтовното лято на 2020 г.
„Дори да ни изхвърлите от системата, организираните престъпни групи с радост ще ни приемат“, каза спецсъдията Вилислава Ангелова пред комисията по правни въпроси, която й отне спецработното място. Лапсус? Дано да е това. Дано да не е „песът в стаята“. Ако се съди по развилнялата се компроматна война, в която видимо се преразпределя нелегалната съдебна власт, тоя пес не подвива опашка.
„Абсурдно е прокурори, свързани с Еврото и Нотариуса, да разследват себе си“, коментира Бойко Рашков по повод очакването да се разплете мрежата за престъпно влияние в правото. Като бивш шеф на МВР, на следствието и бюрото за контрол на СРС, Рашков не си отваря напразно устата – нещо, което правят повечето участници в парламентарната комисия, призвана да издири брокерите в съдебната власт. Един от тях цитира храбрия италиански антимафиот Алфонсо Сабела: „Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши“.
Така е. Но ако българската държава е взела такова решение не за парлама, а, за да го отстоява – то още не е проличало.
