Анна Заркова, пред в. „Галерия“
Една съдийка – Велислава Цариградска се опълчи на мафията, която си има държава. Обяви публично, че в България има „адска машина за ликвидиране на хора, дирижиране на съдебните процеси и политическия живот“. Обясни, че нейните конструктори са политици, че много магистрати са в локомотива, който гази съдби, че измамници като Пепи Еврото и Нотариуса са машинистите, корупцията е гориво, а кафявите медии са трансмисия.
Какво се случи след това? Съдия Цариградска остана сама. Една самотна говорителка срещу Семейството от „Осемте джуджета“ и съдебната банда от Клуб SS.
Защо не се сбъдна очакването, че колегите на Цариградска ще последват примера й и ще проговорят за мафиотски издевателства над тях? Защо съдиите отвърнаха с гръмовно мълчание на призивите да разобличат търговците на правосъдие като посочат поименно няколко, заковани с доказателства?
Има около пет-шест обяснения за това:
- Недоверието към парламентарната комисия и прокуратурата, заели се с „разплитане на случая“.
- Заплахи за вендета.
- Страх от компромати.
- Притеснение от клеветническите медии.
- Горчив опит от борбата с лошите.
- Изгода от участие в омертата.
За недоверието. Разбира се, че всеки разсъдлив човек (бил той правист или не) се отнася с подозрение към текущите шумни постмортални разследвания, чийто обект – измамник по занятие и Нотариус по прякор – се намира вече на два метра под земята и не би могъл да потвърди или опровергае което и да било „разкритие“ за неговите дела. Още повече, че той и приживе не е обелил дума по най-съществения въпрос: кои са политическите му работодатели.
Повечето юристи черногледо предвиждат, че сега действащата депутатска комисия, която издирва магистратите с карти от Клуба на Нотариуса ще стигне дотам, докъдето стигна една предишна, като търсеше обирджиите на КТБ – доникъде. Впрочем и през розови очила изглеждат несъстоятелни екналите откъм парламента призиви към „всички граждани“ – „да бъдат смели като съдия Цариградска“ и да кажат какво има в подземието на съдебните зали. Ала-бала. Нали е ясно, че Цариградска е смела от немай къде – животът й е ад, откакто е отказала да „вземе някой лев“ от Нотариуса, който се съдел с бившата си жена.
Не смелост, а глупост се предполага у вярващите в правото, ако идат да се изповядват пред мнозинство, в което най-силно се чува гласът на най-допринеслите за извращенията в правоприлагането. Кой би дал вяра на дружината на Кирил Петков, който се хвали, че „задкулисието седи до него на първия ред в Народното събрание“? Не и някоя съдийка, която разбира отлично, че в прокуратурата, както и в законодателната обител не се провежда никакво разследване, а се води компроматна война между две групировки – едната около главния прокурор Сарафов и другата покрай районната прокурорка Зартова (сиреч, между Семейството от „Осемте джуджета” и клиентите на Клуб SS).
За заплахите. Те не са въображаеми. Виждат се на телефона на съдия Цариградска („да се кротне тая жена“) и на имейла на съда:
„Ще те режИм парче по парче“; „Кажете на Цариградска, че мълчанието е злато или ще й изкормим гениталиите“; „Ако не млъкне и мъжа и децата й ще са с бетонирани крака на дъното на язовира“.
Как ви звучи? В съдийското съсловие изглежда по начин, който води до извода, че е по-безопасно да се пишат колективни декларации за „натиска върху съдии”, нежели някой да каже от свое име той лично от кого е „натискан“. И ето – съдийска комисия дистанцирано „кани колежката“ на разпит, вместо един съдия поне да застане до нея и да заяви: „Тя не е луда, аз също съм патил (така и така) от мафията по служба“. Ама „мафията“ била невидима? Бре, да му се не види. Той и Нотариуса се оказа като снежния човек Йети – хипотетично създание, чието местообитание е било в един клуб с компаньонки и камери, на пешеходно разстояние от спецсъда.
За компроматите. Да, те плашат магистратите, които знаят, че Пепи Еврото и Нотариуса са разполагали с „компроматни банки“ с техни тайни. И двамата „банкери“ вече ги няма – единият изчезна, другият умря, но мръсните и съкровените тайни се пазят и някой държи ключ от трезорите с тях.
Как се пълнят такива трезори? Анонимен свидетел под номер 24-2 в прекратено разследване (разгласено от bird.bg) разказва, че връзките на Еврото с магистрати били „изградени върху зависимости“, а те били „резултат на записи на неприлични сцени и уговорки по дела, решавани по незаконен начин“. Камерите хващали жертвите, когато те „под въздействие на алкохол и наркотици“ участвали в сексуални изстъпления или били унижавани. В някои от порноизпълненията участвала и съпругата на Еврото, дрогирана преди това. Не е за вярване? Но то обяснява и противоправното поведение на някои магистрати, и тяхната безсловесност с днешна дата. Не само посетителите на „Осемте джуджета“ и Клуб SS са под угроза от компрометиране.
Над 150 магистрати са следени със Специални разузнавателни средства (СРС), разрешени от апелативния спецсъд незнайно за какво. Дали е случайност, че апелативният спецсъдия е същият, който е оправдал по-рано Нотариуса за кражба на дело от адвокатска стая?
Чувството, че сме в годината на Оруел („1984, когато Големия брат те наблюдава, войната е мир, а невежеството е сила“) е пресилено, но оправдано, защото се знае колко лесно у нас се нарушава личното пространство. Разрешения за политическа и рекетьорска употреба на СРС не се дават, защото тя е престъпление. Но законодателят е оставил вратички през които законът се заобикаля. Може в „неотложни случаи“ да се „души под чаршафите“ без разрешително. Или то да се поиска за „други лица“, с които интересното е в контакт. Или да се вземе за някой наркодилър и до неговите телефони да се добави този на някоя съдийка. А може и прокуратурата да поиска да се оборудва с жици помещение, без да има дело свързано с него. Какъв й е проблемът? Искането е една бланка с име, телефонни номера и членове от НК. Няма проверка кое как е. Председателите на окръжните съдилища и спецсъда слагат парафи и това е. Свобода за подслушвачите!
„Подслушването е като проституцията – и да го забраниш, ще го има“, казва агент от ДАНС. Тая приказка върви от времето на „Бръмбаргейт“-а с главния прокурор Филчев. Проверката тогава показа, че само за година при управлението на Костов, когато сегашният депутат Атанасов бе шеф на службата за сигурност, са издадени 10 000 разрешения за слухтене, а едва 100 от тях са внесени в съда. Над 2 десетилетия минаха оттогава, а под флага на борбата с бандитизма продължава да се рови в личния живот на законопослушни граждани. Времето бележи това злодеяние с технологичен растеж. Аналоговото подслушване е демоде. Инсталират се от фирми такива устройства, че всичко в айфона на една млада съдийка например, става достояние на службите, които Атанасов сега се кани да контролира. Смяна на паролите не помага, следят чрез биометричните данни…
Ежегодно има нерегламентирано подслушване за сплашване на магистрати, политици и журналисти, алармира Бойко Рашков, когато бе шеф на Бюро за контрол на СРС. Резултатът? Смениха го – с един, който не рискува кариерата си с приказки. Ако е казал нещо някога, не сме го чули.
А фабриката за компромати бълва продукция. При вида й във фекалните сайтове колегите на съдия Цариградска не смеят да шукнат. Немеят и така наречените „гнили ябълки“, и други, които се прочуха като „политически приятелки“. Държат език зад зъбите и бившият съдия № 1 Лозан Панов, и „двете каки“ Янева и Ченалова, и други с горчиви спомени за сполетялото ги след говорене против правораздаващите банди.
Клеветническите медии? Те не прибират зъбите си и за миг. По поръчки от воюващите прокурорски групировки „изяждат с парцалите противника“. Какво толкова, като те „оплюят“? Ако не сте го изпитали, питайте някоя прокурорка какво е децата ти да прочетат, че спиш с любовник във вила „Чинка“. И нека някоя съдийка ви обясни как се чувства, когато съседите й научат от Фейсбука, че е „проститутка на повикване“. Нищо чудно, че след това тя предпочита да е „тиха“ и под черната тога да заприлича на сива мишка.
Като добавим и ползите от омертата – я „някой лев“, я назначение в новия съдебен съвет… – то мълчаливата солидарност със замесените в престъпления срещу правосъдието става обяснима.
Добрата новина е, че в България нищо не е толкова необяснимо, че да не може да стане. Скандалите, форсирани след разстрела на Нотариуса, дават шанс на партиите, които влязоха във властта с правовия ред на уста, да докажат, че не са излъгали своите избиратели. Дават възможност и на съдиите, и на прокурорите да покажат, че ако нямат сила да самопочистят гилдиите си, то имат воля да съдействат на една операция „Чисти ръце“, колкото и невъзможна тя да изглежда.
И току-виж някои проговорили – така, че истината да ги направи свободни.
