Руслан Стефанов е магистър по икономика и бизнес администрация от УНСС. Работи в Центъра за изследване на демокрацията от 2002 г. Съавтор на Кремълския наръчник, съвместен проект с Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) за икономическото влияние на Русия в Европа. Координатор е на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI.net). Съветник е към Европейската платформа за противодействие на недекларираната заетост. Експерт към Съвместния изследователски център към Европейската комисия. Член е на Мрежата за свободно предприемачество и демокрация и на Института за развитие към американския Център за международно частно предприемачество (CIPE).
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Г-н Стефанов, според вас, освен безкрайната човешка алчност, какви са другите предпоставки за корупцията?
– Корупцията е функция на властта, особено на безконтролната, централизираната и безотчетната. Концентрацията на политическата, регулаторната и на властта на право-охранителните ведомства също е хранителна среда за корупция. Тези фактори не са уникални за една-единствена държава.
– Каква е ролята на разделението на властите за решаване на проблема?
– Истинското разделение на властите навалява рисковете, защото може да се контролират взаимно. Не по-малко важни са и формите на контрол от гражданите, от медиите, от неправителствените организации, от различните сдружения и синдикати. При силно развита политическа култура в една страна възможностите за корупция са по-малко. Партиите не трябва просто да се борят за идване на власт, а да имат капацитета да работят по различни теми, като напр. за държавния бюджет, когато става дума за обществените ресурси, да следят как и къде се изразходват. В това се изразява и смисълът на държавното финансиране на политическата дейност и така се осигурява още една възможност за контрол над властите. Когато говорим за независима съдебна власт, тя е независима по отношения на решенията си, разследванията и делата си, но не и по отчетността си на резултатите от работата й, включително и за борбата с корупцията.
– В едно интервю казвате, че обществото ни е претръпнало за корупцията? Колко още може да продължаваме така?
– Имам предвид нивото на търпение в дългосрочен период. В обществото няма големи очаквания, че политическата ни класа е в състояние сама да вземе мерки, демонстриращи ясно скъсване с корупционния модел на развитие. Имам предвид да бъдат издадени реални присъди по всички казуси, обсъждани многократно и за които се говори от години. Скоро ще станат 10 години от фалита на КТБ, донесъл огромна загуба на обществени ресурси и няма виновен, който да е наказан. Хората губят надежда, че ще се направи нещо, след като всички държавни институции не са успели да си свършат работата и да стане ясно кой носи отговорността за подобен огромен банкрут.
Корупцията не е уникален проблем само за България и в други страни от ЕС я има, но там винаги се намират решения, защото съдебната им система работи много по-ефективно.
– Какво да разбираме под държавно спонсорирана корупция?
– Това е, когато определени чужди държави търсят начин чрез корумпирането на администрацията или политици на друга страна да постигнат определени цели. В случая с България е ясно, че по този начин у нас действа Кремъл. До анексията на Крим през 2014 г. Русия беше част от международната система на антикорупция, в която подобни действия бяха недопустими. След това стана ясно за всички, включително и на Германия и други големи страни в Европа, където руснаците имат сериозно икономическо присъствие, че много от тези бизнеси всъщност са прикривали корупционни схеми, позволяващи на Москва реализация на своята политика.
Една такава стратегическа корупция може да се използва, за да се прокарват съответните държавни интереси. В България, която е обявена от Кремъл за неприятелска държава, трябва да имаме винаги едно наум и да знаем, че подобни методи ще бъдат използвани и занапред в наша вреда.
– Само с временни парламентарни комисии върши ли се работа срещу корупцията?
– Не, разбира се. Задължително е обаче да ги има, макар и те да са само реакция на нещо, което вече се е случило. Хубаво е да се извлекат поуките и да се направи много повече. В случая с убийството на Нотариуса, парламентарната комисия трябва да изясни политическата отговорност, включително и на магистратите. Редно е да се разбере кой е ходил в онзи специален клуб и това може да стане лесно. Въпросната комисия трябва да окаже морален и политически натиск към съдебната власт за търсене на отговорност защо толкова време не е имало ефективна реакция. На второ място, особена важно е да се търси и наказателна отговорност. Да не забравяме, че имотните измами и заплахите към съдии са криминални престъпления и замесените в тях подлежат на углавно преследване. Случаят с Нотариуса може да се използва за вземане на мерки за ограничаване на подобни престъпления, в които участват и съдиите по вписванията (нотариусите). Без тяхно съдействие не е възможно да се крадат имоти. Всички мерки в парламента, свързани с убийството на Нотариуса и свързаните с него лица, трябва да се направят в следващите 6 месеца.
– Нужни ли са още законодателни промени, за да се стимулира борбата с корупцията?
– Закони има достатъчно, но винаги е редно да има нормативни промени, но те трябва да касаят напр. новите на плащания като тези с биткойни, да се визират и други нови технологични схеми, използвани от престъпниците. Законовите измененията са само началото на борбата с корупция, а не нейния край. В последните десетилетия много български правителства обичаха да отчитат за голям успех приемането, основно под натиска на ЕС, на определени законови пакети. В никакъв случай не може да се очаква законодателните промени да доведат до радикална промяна.
България има, може би, едно от най-добрите антикорупционни законодателства, но то просто не се прилага, защото няма политическа подкрепа това да става. С всяко ново правителство хората имат някакви очаквания в тази посока, но засега видими резултати няма.
– Смятате ли, че поредният показен разстрел, в случая на Нотариуса, е поредният опит за замитане на следите?
– Убийството е признак за някаква промяна във властовите пластове. Явно предишни престъпни мрежи се сменят с други. Има някакво разместване. Въпросът е сега едни престъпни групи да не бъдат заместени от други, да се ограничи тяхната власт в обществото и да се намалят възможностите им за влияние в икономиката.
– След като у нас още няма присъди за корупция по високите етажи на властта, можем ли да очакваме съдебната система сама да успее да се очисти от „гнилите ябълки“, както ги определи преди години един чужд посланик?
– Сама трудно би могла да се очисти. Не мисля, че и такава е идеята. В момента минаха промените в Конституцията. Тепърва се очакват промени в органите на съдебната система. Това са реформи, привнесени от законодателя, целящи да подобрят функционирането и отчетността й. Очевидно е, че след смяната на главния прокурор, там се намалява концентрацията на власт.
Не бива да забравяме обаче, че делата за корупция са най-сложните за доказване в криминалното правосъдие. Нашият съд успее ли да приключи успешно само едно дело от висок обществен интерес, това ще е доказателство, че съдебната ни система е започнала да действа независимо.
– Време ли е за тестове за проверка на почтеност?
– Винаги съм смятал, че трябва да има тестове за почтеност на служителите в определени държавни служби. Няма съмнение, че това трябва да се прави по отношение на ДАНС и структурите за борба с организираната престъпност. Тези тестове не са панацея, но частни компании масово ги използват. Абсурдно е да няма такива проверки във ведомствата у нас, отговорни за националната сигурност на България.
