Пречки пред вноса правят вечен дефицита на лекарства

Васил ТАШЕВСКИ, за в. „Галерия“

 Бюрократични пречки пред паралелния внос на лекарства е една от основните причини за дефицита на някои лекарства у нас. Въпросният недостиг за отделни медикаменти срещу диабет на практика се превърнал във вечен. Най-остър е проблемът с лекарствата, които са изцяло безплатни за хронично болните пациенти и стойността им се възстановява на търговците от Здравната каса. Боряна Маринкова, директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, каза за „Галерия“, че във всички развити страни в Европа при недостиг на лекарства за решаване на проблема се разчита именно на паралелния им внос. По думите й от доста време от фирмите, занимаващи се с тази дейност, настояват всички еднакви лекарства, независимо от легалния им доставчик да се плащат от Здравната каса.

Тя припомни много случи, при които става дума именно за това – медикаментът е един и същ и от един и същи производител, но защото

търговецът е друг, то това се превръща в препятствие.

„Търговците от Асоциацията имат разрешение за паралелен внос на инсулин от Агенцията по лекарствата. Втората стъпка е да се получи цена, което обикновено е много труден и бавен процес, но и това вече е утвърдено. Следва Здравната каса, която трябва да администрира по такъв начин процеса, че да може да има еквивалентна замяна за пациентите, на които това едно и също лекарство (доставено от първовносителя или от паралелния импорт) се предписва от лекарите и се заплаща от НЗОК. В момента обаче все още не са асоциирани кодовете на въпросните еднакви лекарства. Преди време обаче за електронните рецепти за антибиотиците и преодоляването на дефицита им това беше направено, което показва, че то е технически възможно. По същия начин може да се процедира и за решаване на проблема с медикаментите за диабетици. Просто искаме въпросните кодове да бъдат направени, за да може в аптеката, когато болният отиде там, фармацевтът спокойно да отпусне въпросното еднакво лекарство,

изписано от лекуващия лекар независимо кой му е доставчикът.

Въпросът е Здравната каса да го възприема като практика“, предлага тя. „Да не забраняме, че хронично болните хора имат право да получат лекарството си безплатно, защото много често става дума за скъпи медикаменти“, припомня Маринкова.

На въпрос кой има интерес от подобни бюрократични пречки, тя отвърна, че не знае, но много иска да разбере. Според нея отговорът трябва да дадат властите. „Предлагали сме най-различни решения на проблема и чрез промени в поднормативната база. Искаме хората в аптеките да работят по-лесно и лекарите да са спокойни, че пациентите ми не са останали без лекарства. В Полша, която е голяма държава, но по степен на реимбурсация е като България, благодарение на паралелния внос цялата здравна система през 2022 г. е спестила 123 млн. евро, като само на пациентите са били спестени 15 млн. евро. В повечето страни в ЕС подобна конкуренция на пазара на лекарствата се насърчава. В Швеция по този начин са били икономисани – 235 млн. евро и 82 милиона в Дания. Паралелният внос

означава конкуренция и по-достъпни цени

 за пациентите. От друга страна се пести и публичен ресурс, който може да бъде насочен другаде – за профилактика, разработване на нови иновативни терапии“, каза още Маринкова.

По информация на Асоциацията „Достъпни лекарства – Европа 56% от паралелния износ идва от десетте държави с най-високи доходи. Германия е най-големият доставчик на лекарства за Финландия, Швеция и другите северни държави, като в същото време пък е и най-големият вносител на лекарства. 40% от паралелния износ за цяла Европа идва от Германия и Франция. България получава най-много лекарства от паралелен внос от Румъния, а най-много изнася за Полша.

Във връзка с удължения срок на забраната за износ от България на някои лекарства до края на месеца, Маринкова поясни, че Асоциация не е против подобна мярка, когато има дефицит. „От недостига най-потърпевши са пациентите. Ние като паралелни дистрибутори сме заинтересовани да има излишък, а не дефицит на лекарства в България.

Проблемът трябва да се реши с ефективни мерки,

даващи трайни резултати. В момента изглежда, че сме държава, вземаща единствено политически решения, неносещи резултат и това се доказва от продължената забрана за износ“, поясни тя.

Относно искането на Асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства за по-силен контрол на Специализираната електронна система за проследяване и анализ, Маринкова каза, че засега въпросната система е единственият източник на информация за недостига на лекарства. Според нея държавата трябва да осигури категоричен контрол на всички, задължени в търговията с медикаменти да подават верни данни и навреме. „В противен случай картината на пазара ще бъде изкривена. Всичко, което изсветлява сектора, е в негова полза и на пациентите.

Време е да бъдат криминализирани и нелоялните практики

Не може да се продават в интернет или по сергии лекарства, отпускани само по рецепта. Има сайтове, където се рекламират и предлагат за продажба специфични медикаменти за онкологични заболявания, дори и за бременни. Сега могат да се налагат само санкции за административно нарушение. Не се взема под внимание високият риск за здравето и живота, на който се подлагат потребителите, предупреждава Боряна Маринкова.

Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки износът е една от основните причини за хроничния недостиг на лекарства за диабетици, включително и на инсулин. Това обясни за „Галерия“. „Няма особени изменения по отношение на дефицита на лекарствата срещу диабет и антибиотиците за деца. Недостигът обаче е от доста време. За това и от министерството удължиха забраната до края на февруари“, смята той. Според него именно при антидиабетните медикаменти е важно да има забрана и тя да е колкото се може по-дълга. „Информацията, която имам за детските антибиотици, е, че те не се изнасят. За тях в момента няма голям дефицит, въпреки твърденията, разпространявани в публичното пространство.

Липсват само 7-8 антибиотични суспензии,

които обаче са заменими с други. Положението е много по-добро, отколкото преди година по същото време“, обясни той за „Галерия“.

По думите му за чужбина се изнасят лекарства срещу диабет и това се прави най-често, защото у нас са по-евтини. „Това е обективно доказано от информацията на Изпълнителната агенция по лекарствата. При инсулините за диабетици и при сиропите с антибиотици за деца има медикаменти, които са оригинални и не могат да се заменят. Те могат да се доставят само от внос и не могат да се произвеждат в България, защото не им е изтекъл лицензът“, добави Костов. Фармацевтът обясни, че общо в България са разрешени 250-300 антидиабетни лекарства. От тях липсват около 30, но при част от дефицитните може де ползват заместващи медикаменти. Не всички от липсващите са оригинални и не към всички има интерес за износ. Повечето от дефицитните трийсетина са незаменими.