Петко Симеонов е социолог, съучредител на СДС, участник в Кръглата маса и депутат във Великото народно събрание. През юли 1991 г. подписва новата Конституция на България. Бил е директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Работил е в Института по социология към БАН, преподавал е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на белетристични и публицистични книги.
Интервю на Евелина ГЕЧЕВА, за в. „Галерия“
– Оптимист ли сте или не дотам за пълноправното ни членство в Шенген, г-н Симеонов? Къде е големият ни проблем в този казус?
– Големият ни проблем е, че сме гранична държава. От „Капитан Андреево“ нататък започва Друг свят.
Ние с Гърция сме на границата на християнска Европа. Сухопътната граница е ГРАНИЦАТА! Каквото и да се говори в Брюксел, каквото и да проповядва неолиберализмът, колкото и да са много мюсюлманите, Европа има християнска идентичност! За ЕС ние сме на „края на Света“, гранична, недостатъчно цивилизована, недобре позната, маргинална територия… Оставете Гърция. Тя е в много, много различна позиция. Тя е Елада. Атина. Заедно с Рим и Йерусалим е в началото на Европа.
В двете световни войни Гърция е съюзник на победителите, а в САЩ има влиятелна диаспора. Тя има изключителен международен имидж, а нейният архипелаг, пристанища и брегова ивица я правят стратегически важна за Запада. Освен това Гърция има политическа класа и елит на световно равнище.
Затова тя ще бъде в Шенген и винаги ще бъде в него, както и да се мени „шенгенът“. Докато Ние не умеем да отстояваме себе си.
Погледнете каква е нашата гранична ограда с Турция и я сравнете с гръцката. Спомнете си как гърците защитиха позицията си за Македония, сетете се как ние го направихме… Разбира се, че само по „въздушно-капков път“ ще ни приемат.
– Смятате ли, че ЕС ни третира леко обидно – като втора ръка, както твърдят някои наблюдатели? Прилага ли Брюксел двойни стандарти?
– Разбира се. За Запада ние сме неубедителни. Официално няма да го кажат, но е така.
Бяхме драматично затворена за Света държава. Людмила Живкова направи опит да пробие черупката, но умря. През 1990 година на границата българските митничари продължаваха да прибират носените книги. Те тършуваха западняците, да не носят нещо „вредно“.
Март, април 1990 година. От СДС тичахме да се разправяме с тях, а те ни гледаха присмехулно…
– Може ли напролет да имаме изненади във вътрешен план, например при ротацията да се получи нова Тройна коалиция?
– С ДПС е възможно. По всичко личи, че този път не са предвидени завои. Дано е за добро.
– Иновативна или принудителна е така наречената сглобка или (не)коалиция?
– Както и да я наречем, тя е нещо нормално. Те бяха длъжни така да постъпят. Става дума за държавата, да се решават критично важни въпроси за националната съдба. Това не означава, че подкрепям водената от сглобката политика.
– Коя е главната ви критика към днешното управление на страната?
– Занимават се с дреболии. Оставка на Гешев и все такива…В рамките на ЕС и съгласувано с Брюксел България се нуждае от своя ГОЛЯМА ЦЕЛ! ГОЛЯМАТА ЦЕЛ е това, което организира и води индивидуалното общностното, фирменото и държавното развитие. Без голямата цел ние ще си стоим в кьошето на ЕС, като системно ни подценяват. Ще си останем „втора ръка“.
Например определяме две големи цели:
А. По приетите международни стандарти за оценка до 2050 година България да бъде сред първите три страни с най-успешна демографска политика, най-добро образование, здравеопазване и социални грижи.
Б. По приетите международни стандарти за оценка България до 2050 година да бъде сред първите пет страни по развита пътна инфраструктура и благоустройство на населените места.
Пред нацията ще стане видим хоризонтът на развитие на страната.
Всички това ще се развие в конкретни подцели и планове. Тук ще влезе и вече предвиденото и започнатото. Например – до края на 2026 година всяка точка на България да бъде на 30 минути от въздушна спешна помощ.
– Какви подцели виждате?
– Много са. Импровизирам: За учебната 2024-2025 година и всички следващи да няма нито едно дете не посещаващо училище. До края на 2025 година да приключи разделното събиране на боклука в цялата страна. До 2026 година пътно-транспортните произшествия у нас да бъдат под средноевропейските, а през 2030-а да станат най-ниските в ЕС. От 2030 година да бъдем на първо място по грамотност на населението над 25-годишна възраст. До 2032 година територията на страната да стане физически единно пространство като Стара планина бъде бързо и лесно проходима и се преодолее стопанското разделение на страната на Южна и Северна. До 2050 да бъдем сред първите двадесет страни по доход на човек. До 2050 г. България да бъде сред първите пет страни по продължителност на живота. През 2050 да имаме три университета сред първите петдесет, а всички останали да бъдат в първите двеста.
Щях да пропусна: До края на 2024 година да няма нито един полицай и лице в държавна униформа с видимо наднормено тегло и размъкнат вид.
Всичко това и още много друго е постижимо при конкретни планове и срокове по десетки показатели, които ще бъдат оформени като национална програма за действие, за да се постигнат двете цели. Тази програма да бъде обществено обсъдена, приета на референдум и да ангажира политическите партии и власти до 2050 година.
– Текстът за двойното гражданство в Конституцията дали не е предпоставка за проблеми в бъдеще? Тоест, да имаме министри и депутати с по два паспорта заплаха ли е за националната сигурност?
– Това е рискова глупост. Конституционното мнозинство не разбира, че сме голи в банята и не бива да си изтърваваме сапуна. Надявам се Конституционният съд да премахне тази поправка.
– Имахте остро изказване по повод прословутата торта с разрязани фигури от Паметника на съветската армия. Какво би било правилното решение на този въпрос според вас – преместване, оставяне на монумента или нещо друго?
– Паметникът на съветската армия трябваше да се махне от центъра на столицата. Преместването му обаче не биваше да става по този начин! Правителството трябваше да вземе решение, като преди изпълнението разговаря с руския посланик и го запознае с планираната акция и нашите аргументи. Ние сме ДЪРЖАВА и правим сметка за безбройни години напред като всяка друга държава.
– Каква визия имахте за българската демокрация, когато основавахте СДС и какво от тази визия не се получи добре?
– Визията ни беше – България да стане прекрасно уредена държава! Дори обмисляхме документ „Българската мечта“, но – каквото, такова!
– Ако трябва да дадете няколко бързи съвета на днешните управници, какви ще са те?
– Да знаят, че има – вчера, днес и утре.
Да помислят за ГОЛЯМА ЦЕЛ!
Да учат история и география на България!
При откриването на сесиите на Народното събрание, всички, станали прави, хорово да изпълняват химна на България!
