Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Тоталитарният режим в Техеран следва да внимава в картинката в близко време. До този извод може да стигне всеки, който внимателно следи развоя на събитията в Близкия изток. Иран е голяма и важна държава, но примитивният тоталитаризъм на аятоласите реши да играе по-голяма роля, от тази, която геополитическите му сили позволяват. Това е рецепта за крах, който винаги се следва в историята, когато някои реши да вземе залък, който е по-голям от възможностите му.
Иран в последните доста вече години реши, че може да е не просто регионален, но и квази-глобален фактор. Това е социална роля, за която Иран няма нито капацитет, нито подготовка, нито гръб. Техеран управлява важна държава, но тя е в най-добрия случай с максимален капацитет на регионален фактор. В най-добрия случай, подчертавам. Иран няма как да играе ролята на глобален маркет мейкър, нито на глобален играч, който може да принуждава големите и важни държави да се съобразяват с него.
Същевременно обаче това азбучно състояние на нещата очевидно убягва от вниманието на атавистичния ислямистки режим в страната. Иран значително надскочи капацитета си в поне две направления. От една страна, очевидно Иран провокира „Хамас“ да започне самоубийствената война срещу Израел. Грешната преценка на „Хамас“ да се довери на Иран очевидно вече е осъзната от терористичната палестинска организация. „Хамас“ вече даде доста знаци, че е недоволна от развоя на събитията. И няма как да е иначе. Иран насъсква организации из Близкия изток да водят нейните войни, а тя се крие зад високите си планини и петролните си пари, оставяйки бедните жители на равнините да опират пешкира. Иран даде пари и ноу-хау на „Хамас“, убеждавайки ги, че ще ги подкрепи срещу Израел. Но когато Йерусалим тръгна да защитава жителите си, Иран се скри в миша дупка. Най-малкото, заради двата американски самолетоносача край палестинските брегове. Така остави „Хамас“ сам да сърба попарата. „Хизбула“ се оказаха по-далновидни и се скриха, което остави палестинската терористична организация в сложна ситуация.
От друга страна, Иран насъска йеменските хути да разбъркат световните логистични вериги, започвайки непровокиран обстрел по цивилни кораби в Червено море. Хутите обясняват поведението си със солидарност с „Хамас“, но тази солидарност е ни повече, ни по-малко акт на глобален тероризъм. Който носи последици за всички големи световни икономики.
Ако поведението на йеменските бунтовници беше останало инцидентно или ограничено по мащаб, то щеше да бъде подминато. Но очевидно това не е така. Обстрелите не спират, тероризмът вилнее. Което е рецепта за срив, защото свободният свят няма как да остави джигитите с тениски и ракети да контролират най-важния търговски път в света. В момента Америка и Европа са изпратили мощна, но сравнително малобройна бойна флота в района, но с неотстъпчивостта на хутите военното присъствие на свободния свят ще се увеличава, включително не може да се изключи и намеса на американски самолетоносач в Червено море, което ще е game over за йеменските бунтовници. Най-малкото общо кратно между тези две размирни точки е Иран. Техеран засилва и хутите, и „Хамас“, но щетите са за хутите и „Хамас“, не за Иран. Аятоласите си стоят зад високите планински вериги, харчат си петролните пари, потискат населението си и се подхилват на глупостта на онези, които им се връзват на акъла.
Хубаво, ама глобалните фактори добре осъзнават, че без помощта на Иран нито „Хамас“, нито хутите щяха да си позволяват поведението, което предизвика толкова негативи, особено за тях самите. Затова няма как големите държави да оставят Иран да играе играта по този начин още дълго.
Реакцията на САЩ е очевидна. Америка ще продължи да изпраща военна мощ в региона, за да гарантира свободата на корабоплаване. Просто Щатите имат голям интерес свободната търговия да продължи да е свободна. Още повече, че особено при тази администрация, Белият дом ще направи всичко възможно да задържи ролята си на фактор, определящ правилата на голямата игра. Това няма как да бъде оставено така. Нито Израел ще е оставен на произвола на съдбата, нито Червено море ще бъде оставени в ръцете на хутите. Няма как да стане просто, американците трябва да са луди, за да им позволяват така да си развяват коня.
Същевременно обаче поведението на хутите предизвиква дискомфорт и на Пекин. Китай, както съобщи тези дни Ройтерс, вече е направило необходимите дипломатически совалки, за да обясни на Иран, че трябва да озаптят хутите в най-скоро време. Ситуацията е Червено море неминуемо удря и САЩ, и Европа, но най-големият проблем е върху Индия и Китай. Двата азиатски гиганта имат нужда от свободен достъп до Суецкия канал, за да придвижват бързо стоките си към основната си клиентска база в Европа и Америка. Тези, които имат пари да купуват, винаги ще си намерят кой да им продаде. Но тези, които продават, имат значително по-ограничена клиентска база. Индия още в началото на напрежението изпрати част от своя боен флот в региона. Китай също вижда, че удължаването на този конфликт ще нанесе основно щети върху Пекин, а не върху Западния свят.
В този контекст са важни две обстоятелства. Първо, да, Иран е богат на петрол. Но заради санкциите този петрол е трудно продаваем. Над 90 на сто от петрола на Иран се продава (със сериозна отстъпка впрочем) на Китай. Това означава, че Китай е най-важният търговски партньор на Иран. Същевремнно обаче петролът на Иран е едва под десет процента от общото потребление на Китай. С други думи Китай може да си позволи да пореже Иран, но Иран не може да си позволи да ядоса Китай. Пекин може без Техеран, но Техеран не може без Пекин. Впрочем, медийно се завъртя, че реакцията на Китай към Иран е била по повод молба на Белия дом, който търси невоенно решение на казуса. Военното е лесно.
Второто обстоятелство, което си струва да се отбележи, е свързано със скорошния ракетен удар на Пакистан на иранска територия. Да, Исламабад обясни ракетните си удари с атака срещу пакистански терористи на иранска територия. Но те са в контекста на аналогичните удари на Иран наскоро в пакистанска територия. И още повече са в контекста на мащабното икономическо влияние на Китай в Пакистан. Да не забравяме също така, че Пакистан е ядрена сила и нейната военна мощ не е за подценяване.
С оглед на всичко това можем да кажем едно – обръчът около Иран се затяга. Ако Техеран си мисли, че може вечно да се крие зад планините си и да дестабилизира целия Близък изток, а и света, то тази сметка е доста крива.
