Лилия Маравиля е родена е във Варна. Завършва ВИТИЗ през 1993 г. в класа на професор Крикор Азарян, Елена Баева и доц. Тодор Колев. Има майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин. Участва в постановки на Младежкия театър, на “Сълза и смях”, Театър “Българска армия” и Театър 199. През 2014 г. е отличена с почетния знак “Златен век” – печат на Симеон Велики, от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Носителка е на “Икар” за водеща женска роля в “Г-жа Министершата” в Театър “София”. През 2016 г. печели “Икар” за поддържаща женска роля за персонажите в “Театър, любов моя!”. На щат е в Театър “София”. В киното е позната най-вече с ролята си в “Голата истина за група “Жигули”, “Love.net” и в сериалите “Под прикритие”, “Връзки”, “Стъклен дом”, а сега играе във втория сезон на “Вина”. Щастливо омъжена за италианеца Лука,с когото имат дъщеря Паола.
Интервю на Мариела СТОЯНОВА, за в. „Галерия“
– Лилия, вие – актьорите, оприличавате всяка своя нова роля на новородено. Отскоро зрителите ви гледат като Дария Томова, собственичка на винарна, във втория сезон на „Вина“. Докъде ще разбутате пешките или може би офицерите и конете, ако използваме езика на шахмата?
– Радвам се, че имах възможност да вляза във “Вина”, защото аз много харесвам този сериал и от негов фен станах част от неговите нови герои. Образно пешките понякога са по-важни и са способни да застрашат дори царя и царицата. Така, че важното е как ще изиграеш партията шах. А сценаристите са достатъчно талантливи за да осигурят едно вълнуващо състезание. Във винарна “Маркова изба” има известно напрежение при някои от основните герои и появата на Дария ще допринесе за изясняване на отношения, за раздели, съюзи, за още по-голяма динамика дори в политическия живот на този винарски район. Ще бъде интересно до последния епизод.
– Каква е вашата героиня, ще има ли изненади след първоначалното ни запознаване с Дария?
– Моята героиня има финансови възможности и цели, които следва безкомпромисно. Тя е силна жена и трябва да се справя сама с този труден бизнес след загубата на съпруга си. Амбициозна е, креативна и с невероятен усет към хората. Успява да взема решения, да предприема рискове и да преценява трезво в критични ситуации. Зодия лъв е и като всеки представител на този животински вид е хищник, който се движи царствено, грациозно и изисква респект. Както знаем, в прайда (група лъвове, които живеят заедно) лъвиците ловуват и се грижат за малките. Дария е загубила съпруга си и се оказва, че трябва сама да опази и територията си. В историята, освен виното и необходимата доза вина, има съвсем нови интриги, неочаквани обрати, нови съюзи, всичко необходимо да поддържа интереса до последната серия. Но, искам да успокоя зрителите, които са фенове на първи сезон, че моята героиня по никакъв начин няма да ощети динамиката в отношенията на вече познатите герои, напротив, ще им помогне много по-добре да се опознаят, да се сближат и да разберат тайни от миналото.
– Отново сте с Михаил Билалов – за пореден път играете заедно. Той ли ви е любимият колега партньор? Е, не искам да ви вкарвам в евтина интрига, но наистина много добре си пасвате на екрана, което не е честа практика.
– С Мишо Билалов си партнираме изключително добре. Вече се познаваме отлично като колеги, приятели сме и е леко и приятно да работим заедно. Имаме си доверие и общ вкус към работата и това е изключително ценно. Аз неведнъж съм споменавала, че съм имала късмета да работя с едни от най-добрите актьори в България. В “Под прикритие” си партнирах с Владо Пенев, в “Love.net” с Христо Шопов, във “Връзки” и в “Голата истина за група Жигули” с Михаил Билалов – все емблематични за българското кино фигури и за мен е чест да деля екрана с тези любими мои мъже. Във филмите е много важно да се направи добрър избор на екранни партньори. Това, разбира се, е работа на режисьора. Трябва да има химия и чисто физически да си отиват. Не мога да ви опиша колко благодарна и привилегирована се чувствам да бъда предпочетена за партньорка точно на тези актьори.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Коя е най-смешната и най-необичайната ситуация, в която сте попадали двамата?
– В най-необичайната ситуация попаднахме, когато двамата взехме клас за кино актьорско майсторство в колежа “Любен Гройс” – той като ръководител, а аз като негов асистент. Забавлявам се, когато чуя от студентите, че понякога след поставени им задачи от него, ги предупреждава: ”Внимавайте, че следващия път идва Маравиля и ще стане страшно…:)” Ето това е смешно, защото той е главният авторитет, а ние с Мишо Милчев, другият ни колега асистент, само поддържаме вятъра в платната. Тези дни имах часове със студентите и ми стана много приятно, когато ми казаха, че ни чакат с Мишо като Нова година. И понеже последните месеци заради снимките на “Вина” нямахме възможност да бъдем с тях и занятията им пое Мишо Милчев, сега срещите ни са изключително вълнуващи за тях. Това е много хубаво приключение, в което се пуснахме и тримата, защото както ние учим младите колеги на всичко, което знаем, така и те ни зареждат с тяхната енергия, любопитство и позитивизъм.
– Колко трудно е на един актьор да премине от една роля в друга – питам ви, защото вие участвате във филми и в театрални постановки. Това ви е работата, биха казали, но отстрани не изглежда много лесно?
– Не е лесно, но нашата работа е това. Изисква се сериозна подготовка за всяка роля. Трябва да си наясно с характера на героя, с неговите цели, да откриеш облика му, да го харесаш, независимо от действията му и да го представиш на публиката като истински човек, а не измислен. Сигурно отстрани изглежда лесно, но актьорската професия е много жестока. За съжаление, дори когато имаш натрупан опит, изиграл си много роли и би трябвало да вървиш със самочувствие към следващата, при нас се появява неизбежното съмнение ще се справя ли, ще успея ли да изградя достоверно образа, ще хареса ли на публиката… И започваш да се трудиш 24/7, защото актьорът работи денонощно, не само на репетиции. Правиш проучвания, гледаш филми и материали, свързани по някакъв начин с тематиката на пиесата или сценария. Търсиш действителни хора, които може да наблюдаваш, за да изградиш характер на човека, в когото ще се превъплътиш. Опитваш се да разбереш как ходи, как изглежда, какъв глас има, по какъв начин говори и, разбира се, разковничето е как мисли.
– Актьорската професия е всепоглъщаща, емоционална, изтощаваща психически, особено за тези, които имат доста участия, как приема семейството ви всичко това? Вие самата чувствате ли вина към най-близките си за отсъствията и всичко, от което ги лишавате?
– Вина вече не чувствам. Всички вкъщи са наясно какво работя, че се налага да отсъствам, но после виждат резултата. А и това по никакъв начин не пречи да играя ролята на майка, съпруга, домакиня. Когато човек иска, постига всичко с организация и любов. Гледам да не ги лишавам от нищо. Когато съм в снимки или на турне, е по-трудно, защото имаме куче и то си изисква грижи и внимание. Дъщеря ми вече е голяма, има своя път и ангажименти, съпругът ми има своите бизнес пътувания, срещи и работа, единственият, който истински страда заради моето отсъствие, е кучето ми Бери. Той има нужда от перманентна демонстрация на любов към него от моя страна. И само, който има куче, знае, че пък реципрочно той ми отвръща с безрезервна, умножена по 100.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– Защо днес сериалите изместват голямото кино?
– Не знам, сигурно защото игралното кино е много по-скъпо за производство, а и сериалите са възможност да разказваш по-дълго една история, да я развиваш, а и те са достъпни до всеки дом чрез телевизията. Свидетели сме как хитови филми се превръщат впоследствие в сериали, ето например “Фарго”. В последно време забелязваме все по-добри сериали за сметка на все по-слаби филми на голям екран, все по-големи актьори в сериалите, за сметка на красиви и яки момичета и момчета със спорен талант в 3D блокбастъри, все по-интересни и задълбочени истории в сериалите, за сметка на повърхностни сюжети в мегапродукциите.
– Кое е повече в актьорството – лишенията или ползите?
– Трудно е да се прецени. Тази професия е много трудоемка, изискваща много жертви, несигурност, колебания, трудни избори, преодоляване на его… Но в същото време те обогатява, радва, удовлетворява, кара те да се чувстваш щастлив и ти позволява да живееш в един паралелен свят, който определено те държи в друго измерение. Ние, актьорите, сме много чувствителни хора, лесно раними, крехки души, но в същото време сме изключително трудоспособни и издържливи. Понякога условията са много сурови, големи горещини, страшни студове, много пътувания, малко сън, доста напрежение, но понеже още от влизане в Академията започваш да каляваш характер, не усещаш тези натоварвания, а мислиш само за работата си и те крепи желанието да я свършиш по най-добрият начин. А за разлика от други професии, резултатът от усилията ти ще се оценява от много хора (зрители) и ще остане в архивите.
– Някои от нашите най-големи актьори – много от тях вече не са живи, са израсли зад кулисите – всъщност те са част от големи наши театрални династии. Вие имали ли сте щастието да играете с някои от великите? Или може би да ви попитам и така – с кои от тях сте си мечтаели да играете?
– Да, имах шанса да се срещна с едни от ярките актьори в българския театър и кино още като студентка. Играла съм на една сцена с Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, репетирала съм с Наум Шопов! Това си е сбъдната мечта. Преди няколко години си партнирах с Христо Шопов в две чудесни представления и много често виждах прекрасното продължение на баща му Наум в него.
– Вие така ярко присъствате в професията си, това не означава ли, че отсъствате от някъде. От къде?
– Отсъствам от скуката в семейното общуване. Вкъщи нямаме време да си омръзнем. Всичко е на бързи обороти, в големи амплитуди, крайни емоции, с една дума никога не е скучно. Разговаряме шумно, радваме се шумно, караме се шумно, всичко около нас е на високи децибели. Абе, веселба!
Разбира се, имаме и тъжни моменти, които ни сплотяват още повече. И двамата със съпруга ми изгубихме родителите си и знаете, че това са тежки периоди, които ти обръщат живота. Дойде моментът, в който разбрахме, че ние сме вече единствените родители в семейството и отговорността неизбежно става много по-голяма. Но гледаме напред с увереността, че сме възпитали едно прекрасно дете и сме длъжни да бъдем до нея и да я подкрепяме във всичко, през което дъщеря ни Паола преминава.
– „Колкото е по-известен един човек, толкова той е по-популярен и толкова повече хора са против него“ – това е изречено от Людмила Гурченко. Вие как гледате на известността, вярна ли е тази мисъл на великата руска актриса?
– Със сигурност. Разбира се, че не може да се харесваш на всички и в крайна сметка не е нужно. Но да те коментират всякакви хора, без дори да те познават и то с лошо, е изключително неприятно и по-скоро невъзпитано. И тук не става дума за критика към работата ти, това може да е градивно, а за махленско и арогантно говорене, ами това е грозно и наранява.
– Сбъдна ли се детската ви мечта? Каква харесвахте като малка?
– Не знам дали съм имала конкретна мечта. Исках да живея в друга реалност и да не спирам да мечтая! Брат ми, когото много обичам – той е с 9 години по-голям от мен, основно се занимаваше с моето възпитание. Веднъж ми каза, че трябва да си избера професия, която да не работя, а да я живея с любов. Като човек на изкуството – той е скулптор, беше разбрал разковничето на щастието. От втори клас съм била част от театрална школа и оттогава съм прекарвала много време в един друг свят, много различен от реалната действителност. Занимавахме се с балет, фехтовка, сценично движение, актъорско майсторство, срещахме се с големи текстове, рецитирахме поезия… Това откри нови хоризонти пред мен и пред децата, с които бяхме заедно – сега те са едни от най-обичаните актъори: Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Цветелин Павлов, Невена Бозукова… Така че, беше неизбежно, всички продължихме да живеем в тази магия на изкуството вече като професия.
– Как беше в театралната школа?
– О-оо, страхотно! Още там си играехме на театър. Мариус беше направил мини модел на театър в едно мазе, някои от децата бяха гардеробиери, имахме помощник режисъор, осветител, реквизитор, самият той беше режисьор на пиесата “Чер хайвер и леща” на Дарио Фо. Мариус беше и в главната мъжка роля, Мария Сапунджиева – неговата съпруга, а аз играех тяхна дъщеря. Всичко беше на 1000! Имахме и билети, които се продаваха, разбира се имаше и публика. Една вечер сред зрителите дойдоха дори актьори от Варненския театър. Още тогава всички знаехме, че малкият Мариус ще стане голяма фигура в театъра. Имах щастието да завърша в един клас с него при професор Крикор Азарян и Тодор Колев и всъщност съм свидетел на всяка крачка, която той извървява по неговия звезден път.
– Какво прави Лилия Маравиля, когато не играе и не снима?
– Забавлявам се със семейството ми, с приятелите ми, с филмите, книгите, ходя на театър, мечтая, радвам се на живота. Много обичам да спя до късно, да се размотавам по пижама цял ден и да правя, както италианците казват, “Dolce far niente”, в буквален превод “сладко нищоправене”. Тази тяхна житейска философия съдържа редица важни забрани, като например да се бърза, да си слагаш разни неща на сърцето и да обръщаш внимание на дразнителите около себе си. С една дума превръщам безделието в щастливо занимание!
– Морето или планината?
– Морето! Родена съм на морето и съм морска сирена. Много странно, моят зодиакален знак Козирог предполага да обичам планината, така си мисля, нали обича да се катери… А, аз съм луда по морето. То ме привлича с красивия си син цвят, с тайнствата, които притежава… Може да бъде тихо и спокойно, но може да бъде бурно и страшно, вълните му могат да те галят, но могат и да те удрят. Стихия, непредсказуема и необятна, която много ми напомня на артистична душа.
– При вас има и нещо друго – необичайната жизненост. Каква е тайната на тази жизненост? И ако позволите – каква е тайната на фигурата ви на девойка?
– Усмихвам се на живота, за да ми се усмихва и той. Аз съм много позитивен човек и съм акумулатор на добра енергия. Обичам да зареждам хората. Тайна за фигурата ми няма. Късмет в съчетанието на гени може би. Обичам храната, все пак съм омъжена за италианец. Обичам много да хапвам паста, която Лука приготвя, той е истински майстор! От паста не се дебелее, проучила съм. Разбира се спортувам, ходя на масажи, опитвам се да поддържам здрав дух в здраво тяло.
– Кое ви радва най-много след работа?
– Да се прибера вкъщи и моето куче Бери да ми донесе чехлите. Той никога не се сърди, че ме е нямало дълго. Да си поговоря с Паола, дъщеря ми. Тя също е актриса, сега завършва Академията и имаме много общи теми, много общи интереси. Да се посмеем с Лука и с неговите невероятни истории. Той е много забавен и може би е по-голям актъор от нас двете. Да ми е семейно, ето това ме радва.
– Кое държи гърбът ви изправен?
– Мисълта, че има хора, които ме обичат, които ме мислят. А и вярвам, че има Ангели които ни пазят. Просто не трябва да ги разочароваме.
