Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
От десетилетия постиженията на науката помагат на човечеството не само да открива все нови неща, но и да яде сирене, без мляко или да пие плодов сок, в който само водата е натурална.
Особено отчетлива е тази тенденция в новите пазарни икономики, на изток от бившата желязна завеса, където контролът не е толкова строг. Не, че и в по-богатите страни не се случват подобни магарии, но там поне върховенството на закона често поставя нарушителите на мястото им. България, разбира се, не изостава от модата и дори сме много напред в използването на хранителните добавки и всякакви други вещества, позволяващи да се продава напр. по химически път сгъстена вода за млечен продукт. Така потребителите вместо да си купят за левче бутилка с вода, се ръсят с по десетина лева за бучка „сирене“. От години няма сила или институция у нас, способна да спре подобни измами. Волно или неволно агенцията, отговаряща за безопасността на храните у нас се държи от властта с намален щат и така се увеличават рисковете да си купим от магазина или в кръчмата да ни сервират всякакви боклуци. И после се чудим защо процъфтява търговията с лекарства и оборотът на болниците винаги е висок.
Учудваща е и практиката, когато хванат някоя фирма да не спазва изискванията за производство на храни, то името й се крие, сякаш е строго секретен военен обект. Обявяват само изтегляне на количествата опасни партиди и толкоз. Санкциите за прегрешенията на производителите на храни също са смешни и не ги стимулират да работят по правилата. От друга страна не бива да забравяме, че пазарът ни е малък, а народът – най-бедният в Европа. При това положения в магазините се продава най-много най-евтиното. Именно в тези продукти с най-ниска цена често е и най-големият риск. Не, че не се е случвало да пробутат храна на високи цени, а тя да е натъпкана с огромни количества химически добавки, съдържащи немалка част от менделеевата таблица.
Вярно е, че без технологичните добавки в храните не е възможно съвременното им производство. От средата на миналия век и тяхна е заслугата за намаляване на гладуващите и за увеличаването на асортимента на продуктите. Всичко обаче зависи от спазване на правилата. Стремежът да се направи, напр. хляб или кекс с трайност една година носи не само възможност за по-големи печалби, но и рискове за здравето на клиентите.
