Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Когато световната война е пред вратите ни, реално ли е да мислим за връщане към световния мирен ред и сигурност?
Точно тогава би трябвало да очакваме и да оценяваме всеки опит за вразумяване на света. Нещо повече – да открием, че именно сега шансовете за мир са по-големи от вчера и от утре.
Ако разчитаме само на беглия поглед по медийните заглавия, ще си кажем, че затъваме все повече и повече и пожарът на войната се разраства вече без никакъв контрол и логика.
90-хилядна армия на НАТО тренира на европейска територия нападение от Русия. Иран удря щаба на Мосад в Ирак. САЩ атакуват за четвърти път само за тази седмица позициите на йеменските бунтовници хуси. Пакистан пък нанася ответен удар на Иран. Руснаците обстрелват Херсон и Харков. Украински дронове достигат до Москва и Петербург…
Макрон зове: не можем да позволим Русия да победи. САЩ заставят Киев да мине към отбрана. Възходът на Доналд Тръмп в предизборната битка в САЩ все повече се разглежда като негативен фактор за съдбата на Украйна.
Нека оставим настрана пасивното четене на негативни новини и да погледнем под повърхността на събитията. И да не постигнем съгласие, ползата ще бъде поне да помислим, винаги е полезно. Ето няколко тези, които имат своето потвърждение от фактите, особено когато ги разглеждаме вече с известна дистанция във времето от момента, когато се разиграваха.
САЩ бяха започнали да губят увереност че има смисъл от безконтролното наливане на многомилиардна военна помощ за Украйна. Прокрадваше се идеята за спиране на войната при запазване на постигнатите граници след агресията. Проблемът беше запазване достойнството на украинския режим. Зеленски не искал да преговаря с Путин, в такъв случай споразумението да се сключи без неговото участие.
Добре, и за това има решение: мир без публични преговори т. е. замразяване на войната до границите, формирали се от бойните действия. Логично е грижата за достойнството да важи и за Русия на Путин.
Ето как Байдън се превърна в основен фактор в усилията за търсене на жизнено решение за конфликта в Украйна. На него пада и тежестта за привличането на Китай в ролята на авторитетен балансьор в договорките. Да не забравяме, че САЩ са пред президентски избори и Байдън е загрижен да изпревари Тръмп в ролята на миротворец. Той има шанса да постигне реални резултати, а не декларативни намерения.
Още когато израелската армия обсади Газа и започна операцията по прочистването на „Хамас“, в световното обществено мнение започна един обрат, който си позволих да прогнозирам – след жестоката терористична акция на екстремистката палестинска групировка ще последва грижата и тревогата за съдбата на цивилните граждани на Газа. В някои западни държави се стигна до мощни пропалестински демонстрации. А това са демократични държави, в които управляващите се съобразяват с мнението на своите граждани.
За чест на американската външна политика, реакцията на САЩ беше много бърза, ефективна и целенасочена. След като изрази подкрепа на атаката на Израел срещу военните части на „Хамас“, намиращият се в региона държавен секретар Антъни Блинкен формулира как Вашингтон гледа на бъдещето на Газа .Накратко – ще има палестинска държава. Израел не трябва да окупира отново Газа. Газа ще остане дом на палестинците. Газа и Западният бряг трябва да имат единно палестинско управление.
Колко години се пропиляха в усилия да се наложат тези принципи. Блинкен, респективно Байдън, го решиха наведнъж. Очевидно те търсят сближаване на богатите арабски държави и Израел на основата на решен палестински проблем.
Това беше началото на американската дипломатическа атака, сега Блинкен само повтаря и убеждава Натеняху да бъде отстъпчив. Няма да го убеди. Израелските ястреби не искат палестинска държава, не искат да оставят Газа без контрол. Да не припомняме и огромните нефтени и газови залежи в морето, което мие бреговете на Газа от които палестинците имат законен дял.
Но Блинкен убеждава обективно мислещите израелци и чуждите наблюдатели. Байдън няма да отстъпи. Това означава, че скоро Натеняху ще трябва да си ходи и да пише спомени, за да се оправдава пред потомците.
Моите мечти полетяха надалеч. Ако ще има международни гаранции за едно мирно решение на проблема Газа, не може да се мине без Русия. Но докато Русия воюва с Украйна, това е невъзможно. Кой може да убеди Путин да поеме този компромис и да се измъкне от украинския капан? Китай, естествено. Още не бях го написал и Си Цзинпин се отправи към Америка, където се срещна с Байдън.
Разбира се, Вашинтгтон си дава сметка, че Зеленски ще бъде неотстъпчив. Според известният анализатор Димитър Гърдев в Давос Израел е саботирал опита на САЩ да се представи с ново лице в арабските държави. Това ще означава, че не трябва да се търси задължителен синхрон с мирните усилия за двата проблема. Не е фатално. Важното и двете воюващи страни да останат с убеждението, че именно те печелят и да се замрази войната.
Къде сме ние в тази обстановка? Международно известният български политолог Иван Кръстев констатира, че всички погледи са вперени в Близкия изток, докато Украйна остава на втори план.
Българският премиер бе на посещение в Израел по същото време и намери за целесъобразно да увери израелските ръководители, че България подкрепя военната акция за пълното унищожаване на военното и политическо присъствие на „Хамас“.И нито дума за някакви цивилни палестинци.
Това, което тревожи българският политически елит, е дали ще можем да воюваме с Русия, ако НАТО се намеси в Украйна. Но повече от всичко друго знаменосците на атлантическия ни курс са разтревожени от вероятността на изборите в САЩ да спечели отново бившият президент Доналд Тръмп. Очаква се той веднага да спре намесата в Украйна и да се разбере с Путин за прекратяване на войната. Освен това ще обърне гръб на НАТО и ще го остави на самоиздръжка. Това означава и спиране на пръскането на пари за политическо влияние, т. е. спиране на парите за българските политически проводници.
Елена Поптодорова: „Тръмп срещу Байдън – изборът е съдбовен“.
Огнян Минчев :„Ако Тръмп се върне в Белия дом, Европа трябва сама да поеме своята издръжка“.
Ето как ги опровергава Димитър Гърдев: „Политиката на САЩ по стратегическото проявление на сила, както го наричат те, не се определя от личността на американския президент. Тази доктрина е разработена въз основа на основополагащи държавни документи като концепцията за национална сигурност и стратегията за външната политика на САЩ“.
Има си хас освен всички разделения в нашето общество, да се разделим и по линията „За Тръмп или за Байдън“!
