Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
След първите демократични избори в страната се възцари напрежение и неизвестност. Бяха много напрегнати дни. Всичко можеше да се случи. Прохождащата демокрация бе поставена на изпитание. Знае ли човек какво може да хрумне на едните или другите. Както се бяхме умълчали вечерта в стаята, недалеч от сградата на телевизията се чуха оръдейни изстрели. Изтръпнахме. Какво става? Нима наистина са дошли танковете? Бойко Станкушев отиде да разузнае какво наистина се случва. Пак се върна ухилен Лепа Брена имала концерт на стадиона и кацнала на терена с хеликоптер. Посрещнали я с топовни гърмежи.
Боже, боже! Ние треперим какво ще стане с България, а хората се забавляват. Един гледа сватба, друг гледа брадва. Знаехме, че демокрацията едва прохожда. Но едва тази вечер разбрахме, че се ражда и една друга България – на чалгата, на мутрите, на бандитите. Всеки разбира свободата по своему.
Това беше в края наминалия век, в началото на прохождащата ни демокрация.
А какво ни се случи в новогодишната нощ на 2024 г., която трябваше да отбележи ново начало в развитието ни като европейска нация в модерна държава. И докато вестниците се пълнеха с плановете и идеите за бъдещето ми управление, докато министри и експерти чертаеха планове за реформиране на цели отрасли, докато не можехме да разделим заслугите за макар и половинчатото ни приемане/неприемане в Шенген, докато и културните дейци извоюваха повишение на заплатите си, трите национални телевизии извършиха такова разгромяващо нападение над нашите мозъци, все едно са ни атакували стотици дронове, заредени с взривното вещество чалга. Направиха го по най-естествен начин, без никакви угризения или намигания, без извинения и оправдания, просто ние не бяхме собственици на мозъците си, на телевизорите ни, на времето си, на държавата дори.
Ш-а-а-т, чалга от най-долен вид, друсащи се задници, брадясали бандити, бандитска романтика, затворнически ценности, грозни и обезобразени женски лица и тела…Чалгата от самото си зараждане до наши дни. Как да го опишеш този порой? За капак на всичко, гордата някога американска телевизия БиТиВи, налагаща ценностите на демокрацията, семейството, професионалната журналистика, намиращата се сега уж в преобразяване БиТиВи, директно мина на програмата на телевизия „Пайнер“. Националната телевизия бе просто ретранслатор. БНТ изглеждаше по-скромно от комерсиалните си конкуренти. И за отбелязване – най-качествена бе новогодишната програма на Слави Трифонов. Мислете!
Едно-единствено подозрение се мерна през главата ми – може би репетираме как ще забавляваме емигрантите, които съгласно условията на Шенген ще връщат в страната ни!
И какво да правим сега? Те няма да се откажат. Явно, новите им собственици по липса на достатъчно култура, са се допитали до всесилните външни продуценти – какво обичат тези българи, да им го дадем в пълно количество, за да си вдигнем рейтинга. Как какво, отговорили продуцентите, чалга, разбира се!
И само някой сега да не си помисли, че ще открия някоя подписка против чалгата! Боже опази! Нашите интелектуалци не бива да отделят вниманието си от историческата задача, с която са се заели да променят и преименуват градската ни среда. Заети са да режат, рушат, да държат пламенни речи и въобще да преведат народа ни в модерното бъдеще.
Е, за това бъдеще става дума. Това, което ни подготвят с най-скъпото и ефикасно възпитателно средство – електронните медии – е на едни спрели в своето умствено развитие индивиди, атракция за останалата Европа.
Затова искам да припомня на нашия политически елит колко бяха строги и взискателни към кандидатите да излъчват телевизия в България. След като нищо не е останало от тези изисквания и обещания, нека се събере Комисията по култура при парламента и да вземе важни решения за преглед и евентуално отнемане на лицензи от собственици, които развращават българския зрител с пошлите си програми.
Културното равнище на нашия народ е по-важно от всякакви финансови и политически сметки, дами и господа от парламента!
