Георги Ангелов е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в Институт „Отворено общество“. Той е зам.-председател на УС на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация.
От 2004 до 2015 г. е член на управителния съвет и зам.-председател на Българската макроикономическа асоциация. Консултативен член е на работна група 31 за Национална програма за реформи.
Носител е на специална награда „Гражданска позиция, провокираща дебат“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и е отличен с награда от Наградния фонд „Георги Василев“ за принос към свободата на духа, 2008 г.
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия%
– Г-н Ангелов, как оценявате развитието на икономиката през миналата година и какво влияние оказа политическата нестабилност?
– Данните показват, че икономиката ни се развива по-добре от прогнозираното преди година. Имаше много песимистични предвиждания за 2023-та, като най-мрачната беше на БНБ, вещаеща нулев икономически ръст и стагнация. Всъщност нищо подобно не се случи и самата централна банка впоследствие многократно повиши прогнозата си в последните месеци. Растежът е около 2%, което е наистина много добро постижение, спрямо очакванията и за породен път ги надхвърли.
Политическата обстановка в страната бе много динамична. Наложиха се нови избори и до средата на миналата година не беше ясно дали ще има най-после редовно правителство. Преди това живеехме в безвремие със служебни правителства, които управляваха без бюджет и предсказуемост. Това навреди на икономиката и на възможностите за инвестиции, защото не се знаеше какво ще се случи. През пролетта последният служебен кабинет внесе проектобюджет с огромен дефицит и обяви необходимостта от вдигане на данъците за бизнеса. Приемането на бюджета през юли стабилизира ситуацията и сега с приетия и за 2024 г. мисля, че политиката вече започва да влияе малко по-позитивно на икономиката и има предсказуемост поне за година напред. Динамиката на политическата сцена у нас остава голяма и не можем да знаем докога ще издържи правителството. Засега обаче политиката не дърпа икономиката надолу.
– Какви са плюсовете и минусите на приетия за 2024-та бюджет?
– Най-големият плюс е приемането на бюджета навреме, което внесе сигурност в иначе доста хаотичната среда и подпомага инвестиционните решения на бизнеса, на министерствата и на общините. Вторият позитив е, че въпреки негативните прогнози за огромни дефицити и дългове, които ще ни спрат за влизане в еврозоната, те не се сбъднаха. Дефицитът на бюджета за миналата година намаля до 2,2% и за 2024 г. се предвижда да бъдат спазени изискванията по Маастрихт за валутния съюз. Фискалната стабилност на страната продължава да се поддържа. Положително е и запазването на основните данъчни ставки за бизнеса и доходите на наетите. Започват да отпадат постепенно, макар и със закъснение, и част от преференциите по ДДС, дадени по пандемията.
Бих се надявал, но засега не се предвижда в бюджета да има намаляване на осигурителната тежест за бизнеса и наетите. На практика това е най-високият данък в България – над 30% и стимулира укриването на доходи. Трябва да се намали и едновременно да се предприемат по-строги мерки за изсветляване на икономиката. По-ниската ставка ще доведе до по-висока събираемост. Проблемът трябва да се реши, защото носи опасност от социална бомба в бъдеще. Рискът е, че хората се съгласяват да бъдат осигурявани на минимални суми и след време ще вземат мизерни пенсии.
– Има ли страни в ЕС, където осигурителната тежест да е по-ниска?
– Някои от англо-саксонскиите държави, като напр. Дания е с много по-ниски осигурителни ставки. У нас свиването на вноските би довело до намаляване на сивата икономика, увеличаване на приходите в хазната и облекчаване на пазара на труда.
– Време ли е за премахване на енергийните субсидии за бизнеса „на калпак“?
– Да. Те така или иначе няма действат, защото пазарната цена на електроенергията е по-ниска от прага от 200 лв. за мегаватчаст, над който плащат хазната. На практика с края на енергийната криза те се самопремахнаха по-бързо, отколкото политиците и администрацията могат да действат. Пазарът се справи с енергийната криза. Най-добрият вариант обаче е тези субсидии официално да се отменят.
Позитивна е липсата на дефицит на ток, газ и нефт в Евросъюза и през следващите години се очаква спад на цените на енергийните източници, което ще стимулира дефлационните тенденции.
– Парадоксално обаче е, че у нас поевтиняването на енергията не сваля цените на храните. На какво се дължи това?
– Факт е, че в България винаги поевтиняването се случва по-бавно. Спомняме си през март 2022 г. как олиото поскъпна за дни, но след това цените много мудно тръгнаха надолу и цяла година бе необходима за нормализацията им. Същото се случва и с млечните продукти по магазините, въпреки поевтиняването на зърното.
– Защо нормализацията на цените в България става по-бавно, а не както в останалите страни от ЕС?
– Една от причините е ниската ни интеграция с другите страни от ЕС. Малко сме далеч от основните пазари. Липсата на добра пътна инфраструктура, свързваща ни със Западна Европа, както и забавянето на приемането ни в Шенген също играят отрицателна роля. По-голямата ни интегрираност с пазарите в ЕС може да помогне за разбиване на местните картели. За малък пазар като нашия трудно биха се намерили вътрешни сили, способни да направят това.
Третата причина е свързана с Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да е по-активна в такива случаи. Знаем как се действа в други страни. През миналата година в САЩ разкриха картел на пазара на яйцата и след взетите мерки от антимонополните органи там цената на продукта се срина.
По-голяма активност от страна на КЗК у нас може да накара пазарните играчи да не се опитват да правят картели.
– Коя е реалистичната дата за приемането ни в еврозоната – началото на 2025-а или на 2026-а година?
– За началото на следващата година включването ни във валутния съюз е с 60% шанс. Засега няма сигурност за първата дата. Причината е в начина на изчисляване на инфлацията, която е сред основните критерии. Поскъпването на живота у нас от миналата година оказва негативно влияние и в момента. Не е ясно дали до май ще успеем да се вместим в показателя, но, разбира се, все още има шанс това да стане. Важното е да се работи целенасочено в тази посока. В тази връзка съм учуден защо КЕВР вдига цената на топлоенергията при продължаващо поевтиняване на природния газ. Логично е сега да свали цената на парното, след като за януари газът поевтиня с 11%. Монополистът „Булгаргаз“ продава газ на бизнеса и на крайните потребители по надпазарна цена. Пласират ни скъп газ от хранилището в Чирен и искат да прехвърлят загубите от енергийната криза върху крайните потребители. В такива случаи регулаторите са задължени да не допускат подобни неща.
– Има ли икономически причини за запазване на лева още дълги години и отлагане на влизането ни във валутния съюз?
– Изпълняваме всички критерии за влизането в еврозоната. Проблемът ни е само с инфлацията. Опровергават се твърденията на привържениците за запазване на лева как въвеждането на еврото води до голямо поскъпване. Именно страните от ЕС извън валутния съюз са с най-висока инфлация. Пример в това отношение е Унгария. Там многократно се обезцени местната валута и страната изпадна в рецесия. Последните 2 години показаха, че именно страните извън еврозоната при криза страдат много повече. Държавите във валутния съюз се справят по-добре.
– Има ли риск, след влизането ни в еврозоната България да увеличи бързо дълга си и да влезем в гръцки сценарий?
– Всяка страна може да увеличи дълга си, ако политиците решат да се харчи повече и това няма връзка с членството в еврозоната. Интересното е, че Гърция и другите проблемни страни във валутния съюз – Испания, Португалия, Ирландия сега се справят много по-добре от другите развити държави и икономиките им отчитат ръст и намаляват дълговете си. Именно еврозоната им помогна да се променят.
– И най-важното е, че стандартът на живот там е по-висок, отколкото у нас и ние ходим там на гурбет, а не те в България.
– Това е другият пример за успех в еврозоната. Как може нещо да е лошо и в същото време да привлича хората да ходят там да работят и да живеят. За да може повече българи да останат в родината и дори да се върнат от чужбина, имаме нужда от много по-висок стандарт на живот. В една Литва, която е в еврозоната заплатите вече са двойно по-високи, спрямо България. Там средната е 2000 евро. В Естония четвърт век имаше силна емиграция, но след влизането във валутния съюз в последните 7-8 години започна обратната тенденция и хората се връщат.
Влизането ни в еврозоната ще помогне да съкратим изоставането в доходите ни спрямо другите страни и няма да има стимули да се бяга на работа зад граница. Членството ни във валутния съюз ще върне много българи от чужбина в родината.
